Противоречивото публично говорене създава несигурност

Особено катастрофална е кризата при медиците, за които тя е двойна. От една страна тя е на професионалното им поле, където  всички вече се срещат с пациенти с Ковид, а от друга – в личен план, защото грижейки се за пациентите си, медиците трябва да правят тежки  жертви по отношение на отглеждането и възпитанието на децата си. 

Извън полето на медицината това, което се случва на нивото на  комуникация и на нивото на  възпитание  на следващото поколение, е неблагоприятно. "Т.е. липсата на перспектива след кризата води до грубо девалвиране,  до загуба на адаптационен резерв и от това страда качеството на всички дейности, които хората изпълняват –  в работата си и в частния живот. Реакцията на хората ще бъде все по-непридвидима. Това е затишие, което не може да продължи дълго".

По думите на проф. Стоянов, състоянието на изолация, по отношение на нашата култура може да се толерира само 40 дни. В другите култури, напр. в будистката,  може да бъде и повече. 

Концепцията, с която някои психолози биха могли да защитят случващото се с това, че всички периоди на изолация не траят повече от 40 дни, след което има разхлабване и после – затягане, т.н. „скачащи локдауни“, в които човек може да възстанови донякъде своите ресурси, за да ги реинвестира при следващо затваряне, е идея, която може да се роди в "плитък ум".

„Представете си, че вашето семейство е съставено от 5 човека и в рамките на една година сте изгубили трима. Как бихте се чувствали по мащаба на емоционалните си щети след три траурни периода?“

Проф. Стоянов бе категоричен, че всяко едно съображение, свързано пряко с епидемията - честота на хоспиталицациите, смъртни случаи и др. съзнателно ни  манипулира.

„ Социално-психологическият ефект ще бъде изкривен, защото, ако към датата, когато хората отиват да гласуват, продължават да бъдат в състояние на изолация, ще има масов тип поведение.  Ако те бъдат освободени с тържествен апломб, че предишния ден има подобрение на ситуацията, поведението ще е друго. И то отново ще бъде дирижирано. Трети тип поведение може да очакваме, ако ситуацията е посредата. Във всички случаи обаче това няма да е рационален избор“.

В условията на „затваряне“ този избор ще бъде продиктуван или от страха, или от протеста. Протестният вот би бил вот на хората, които искат това „представление“ да се прекрати, без да  осъзнават всичките му измерения. Те са до такава степен обезсърчени, че искат единствено и само да дадат своя глас за политическа формация, която безкритично обещава  вдигане на ограниченията. Този вот след това обаче ще създаде големи проблеми.

Неговоренето по темата за пандемията, карантинирането й, е най-здравословното нещо, което може да направи потребителят, като изключи медиите, които го облъчват по тази тема и насочи вниманието си другаде.

„Противоречивото говорене в публичната сфера създава несигурност и загуба на чувство за референтна норма. Референтната норма е  свързана с повтаряемост на нормален и здрав стереотип. Всичко друго е отклонение, изкривяване на представите за нормалност“.

Чуйте повече от звуковия файл: