През декември 2020 г. ЕК представи нова директива с мерки за високо общо ниво на киберсигурност в целия ЕС. Коментира заместник-председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ Красимир Симонски:
ЕС е силно притеснен от нарастването на заплахите, защото в киберпространството се появиха едни изключително силни играчи, с много ресурси и политически мотивирани, но най-вече свързани с финансови изгоди са тези, които най-много ни притесняват. И страдат гражданите, които са се доверили по един или друг начин на някакъв линк или на някаква друга примамка. Свързани са нещата - от епидемията е появи новата психология. В този случай защото опити с фишинг, имейли, други примамки лесно печелят доверието на потребителите и оттам, от една страна сме силно уплашени, а уплашеният човек по-лесно се доверява, от друга страна нямаме друга възможност – поръчвами се стоки, храна и други. Това е свързано с доверието, което даваме на съответния доставчик. В Европейския съюз има вече доста инициативи, чрзе които държавите – членки да се кооперират и сътрудничат, защото колкото по-голяма е общността, толкова по-успешно може да се защити. Това беше и мотото на нашето председателство на ЕС – заедно сме по-силни.
Как биха могли да бъдат уязвени фирми, корпорации и дори обикновени потребители? Крипто-капаните осветява Мирослав Стефанов, председател на Българската асоциация по киберсигурност:
Сега, когато хората са си вкъщи и работят онлайн, става още по-голяма уязвимостта. Атаките са се увеличили от минагалата година, от януари – март когато ни затвориха почти целия свят. Спрямо по-предходната година те са вече в пъти повече. „Хакерите“ използват слабостите на хората... където минава номера и – печелят пари. Влизат, инсталират някакъв криптовирус и започва да изнудва за пари. Всичко е за пари! Истината е, че хората продължават да се хващат на стари номера, отпреди десетина години дори... Рецептата е самите хора да бъдат обучавани постоянно и постоянно да се проверяват дали са с научили или не. На винаги има едни 5-10%, които пак си го правят!
Всичко се прави за пари. Как действат киберпрестъпниците – обяснява Александър Киров, ръководител Лаборатория по киберсигурност към Държавния университет УниБИТ:
Нашите деца често прекарват по 10-12 часа пред компютрите и така те станаха много по-уязвими за недромонамерените хора. Децата станаха най-слабото и атакуваното звено. Вече се появиха много приложения, които изискат данни и други подробности, за да покажат кой ги обича... те се ядосват, постоянно играят, целта им е да спечелят, но никога не могат да спечелятбез да платят пари. Веднъж въведена банкова карта позволява на софтуерите да теглят многократно пари. Средствата за атака срещу децата стават все по-разширени... Ransomware вирусите причиняват най-много щети... Трябва да кажа, че все пак в България успеваемостта на „фишинг“ атаките е много по-малка от много страни в Западна Европа. По-недоверчиви сме, точно в този случай, може да се каже – здравословно. Ние по-не вярваме на институциите и други съмнения, което ни спасява често от големи проблеми. В България обаче нямаме конкретни закони нито за СПАМ, нито за „Фишинг“, имаме само общи норми в Наказателния кодекс. Ако имахме такива наказания, след първите пет-шест човека, които влязат в затвора, останалите ще се откажат от този „бизнес“.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...