"Каквото и да е времето – на Цветница винаги светва слънце!" Това казва Грозделина Георгиева от Етнографския музей в Пловдив, където може да се разгледа пълната с цвят изложба „Великден в България, Чехия и Словакия“.
„Важни са дните и преди започване на Страстната седмица – това са Лазаровден и Цветница. Тази година по изключение няма да има работилници, защото при нас винаги има голямо струпване на хора. И градът се оживява. Това беше и нашата идея - да направим цветен музея, да вдъхнем живот – защото мисля, че това ни е важно – всичко лошо отминава и доброто предстои“ - допълва Грозделина Георгиева.
С надежда за възраждане на природата и новия живот са изпълнени и традициите по Лазаровден и Цветница, а обредните действия на тези дни са свързани с любов и женитба. В събота, например, нашите лазарки, облечени във фолклорни носии, берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница.Те обикалят къщите, пеят обредни песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопаните ги даряват с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото точно на Лазаровден момците са искали ръката на своята избраница.
Оказва се, че обичаите у нас и символиката им са сходни и в Чехия и Словакия. „Там имат една седмица Мурана – 5-тата седмица – в която си правят една фигура. Както нашите момичета ходят да си пускат лодчиците с част от хлебните кукли по реката - да отмине всичко лошо и едновременно да гадаят коя ще се ожени в зависимост от това до коя първо ще стигне - при тях по същия начин тази Мурана, тази сламена кукличка, или се изгаря, за да се изгори всичко лошо, или се пуска по реката и при което момиче стигне първа, то става кумица, най-важната за цялата година. И дава празник и тържество“.
В Чехия и Словакия на Цветница също освещават върбови или ясенови клонки, за които се вярва, че имат целебни свойства. В Чехия - за да не пресъхне цвета по дърветата и да има реколта от плодове - е забранена печената храна, а в Словения обядват варени макарони с мак. Клонките се слагат до иконата и до нивите, за да има богата реколта. А за да пазят дома от болести, се поставят в обора или на входната врата на дома – където престояват цяла година, както осветеното в черквата върбово венче и у нас.
А след Лазаровден и Цветница не само у нас, в Чехия и в Словакия, а и във всички християнски страни стопаните се готвят за Страстната седмица и Възкресението.
Репортажът може да чуете в аудио-файла, а видео с обичаите през Страстната седмица, представени в изложбата, очаквайте в понеделник в youtube канала ни.
След повече от три десетилетия извън страната, художникът Светослав Емандиев се завръща в България с изложба, озаглавена „Завръщане у дома“. Тя е посветена на 70-годишнина на твореца и събира картини, вдъхновени от България, както и творби от различни периоди на неговото половинвековно изкуство. Изложбата включва живописни платна, портрети,..
С празничен концерт на Античния театър се откриват празниците на Стария град, организирани от Общински институт „Старинен Пловдив“. Концертът е с вход свободен, а в него ще се включат и възпитаници на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Тазгодишните Празници на Стария град са под мотото „Нишки във времето“ и отново ще превърнат града в сцена за..
Тази събота с mроф. Мария Шнитер си говорим за еротиката в българския фолклор. Защо за еротиката? Ами, защото казват - и тя формира характера. Та, какви сме, ние българите, според нашия ФОЛКЛОРЕН ЕРОТИКОН??? Слушайте в събота малко след 9 часа. Водещ: Людмила Сугарева
На актрисата Катя Паскалева е посветен третия ден на фестивала "Сцена на кръстопът". Премиерно ще бъдат представени книгата „ Катя Паскалева. Тишина от думи “ на издателство „Книгомания“ и документалния филм „ Катя и Слона. Техният Пловдив “ на Георги Тошев. Авторът на книгата е бил близо до Катя Паскалева и на сцената, и в живота. Играли са..
Тази вечер от 18,30 часа в Първо студио на Радио Пловдив Олеся Раденкова ще представи своята книга с разкази, озаглавена „Блях“. Авторката е избрала нестандартен начин да презентира своята книга. В студиото на радиото зрителите ще видят видео и ще чуят музика, които подсилват прозаичните фрагменти. Организатор на проявата е читалище..