„Киното е нещо по-различно от това да стоиш вкъщи и да си гледаш филм. Създава се съпреживяване в един салон с хора, които не се познават и ако „филмът ги хване“, се създава едно друго чувство“. Това заяви режисьорът и евродепутат Андрей Слабаков.
По думите му, част от чувството, което филмът създава, го прави залата, а пандемията е затворила кината.
Ние правим доста добри европейски филми, но големите компании са завладели пазара. Дори и американците имат т.н. независимо кино, което трудно стига до нас.Нашият проблем е с разпространението. Известна вина за това носят обаче и журналистите, защото те говорят „от сутрин до вечер“ само за американски филми и не се интересуват от европейското кино и още по-малко – от филмите извън ЕС.
Слабаков бе категоричен, че при правенето на филми у нас има проблем
„От нас в европейското кино се очаква да правим едни малки, бедни, жални европейски филмчета, които разказват колко зле се живее в Бългаия. Това негласно написано условие е свързано с това, други по-богати европейски държави да си вдигат самочувствието. Ние все вадим по някой добър филм, но трябва да произвеждаме повече“.
По думите на Слабаков, проблем е и това, че определени държави успяват да правят копродукции, но ние не сме сред тях и участваме като миноритарни продуценти. Изключително малко пари са получени по програма „Медиа“.
„Познайте до три пъти кой получава най-много пари в ЕС – Франция, Германия, малко Испания и Италия и някой друг датски филм. А ние сме на правата линия, която е на практическата нула с някои други 16-17 държави“.
Слабаков заяви още, че в Комисията по култура в ЕП се правят отчаяни опити да бъде обърната системата, защото тя е супер бюрократична. „Някакви чиновници разглеждат документи, без да се интересуват какъв е проектът. Ужасяващи изисквания и младите нямат никакъв шанс да участват“.
В ЕП и Комисията по култура се водят изключително тежки борби. Навсякъде културата е недофинансирана и остава винаги встрани. „Ако бъде увеличен процентът за култура, напр. 2%, това ще подпомогне културата, защото в момента предвиденият процент за нея е смешен“.
Чуйте повече от звуковия файл:
Участниците в 29-я Международен фолклорен фестивал обмениха опит в традиционната среща при кмета Костадин Димитров. С изрисувана гилза от военните действия в Украйна съставът от там направи препратка към ролята на културата в тежки времена. Гилзата е паднала в родния град на танцовата група и е гравирана с традиционни фолклорни мотиви от местен..
Пиесата „Разстоянието“ от Тиаго Родригес откри фестивала в Авиньон на 7 юли 2025 г. Този спектъкъл, с копродуцентството на Драматичен Театър Пловдив, ще се играе и на "Сцена на кръстопът" на 17 и 18 септември. Гост в Авиньон бе директорът на театъра Сузана Арутунян - Василевска, която разказа за представлението във Франция и фестивалната..
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...