„Киното е нещо по-различно от това да стоиш вкъщи и да си гледаш филм. Създава се съпреживяване в един салон с хора, които не се познават и ако „филмът ги хване“, се създава едно друго чувство“. Това заяви режисьорът и евродепутат Андрей Слабаков.
По думите му, част от чувството, което филмът създава, го прави залата, а пандемията е затворила кината.
Ние правим доста добри европейски филми, но големите компании са завладели пазара. Дори и американците имат т.н. независимо кино, което трудно стига до нас.Нашият проблем е с разпространението. Известна вина за това носят обаче и журналистите, защото те говорят „от сутрин до вечер“ само за американски филми и не се интересуват от европейското кино и още по-малко – от филмите извън ЕС.
Слабаков бе категоричен, че при правенето на филми у нас има проблем
„От нас в европейското кино се очаква да правим едни малки, бедни, жални европейски филмчета, които разказват колко зле се живее в Бългаия. Това негласно написано условие е свързано с това, други по-богати европейски държави да си вдигат самочувствието. Ние все вадим по някой добър филм, но трябва да произвеждаме повече“.
По думите на Слабаков, проблем е и това, че определени държави успяват да правят копродукции, но ние не сме сред тях и участваме като миноритарни продуценти. Изключително малко пари са получени по програма „Медиа“.
„Познайте до три пъти кой получава най-много пари в ЕС – Франция, Германия, малко Испания и Италия и някой друг датски филм. А ние сме на правата линия, която е на практическата нула с някои други 16-17 държави“.
Слабаков заяви още, че в Комисията по култура в ЕП се правят отчаяни опити да бъде обърната системата, защото тя е супер бюрократична. „Някакви чиновници разглеждат документи, без да се интересуват какъв е проектът. Ужасяващи изисквания и младите нямат никакъв шанс да участват“.
В ЕП и Комисията по култура се водят изключително тежки борби. Навсякъде културата е недофинансирана и остава винаги встрани. „Ако бъде увеличен процентът за култура, напр. 2%, това ще подпомогне културата, защото в момента предвиденият процент за нея е смешен“.
Чуйте повече от звуковия файл:
Тази събота "Срещите" ви предлагат размисли върху изреченото през 1933 г от Николай Рьорих "Последната война сред хората ще бъде за истината". И забележете, тя ще бъде насочена срещу собственото ни невежество, агресия и раздразнение. На мен ми е трудно да се съглася с това твърдение, затова попитах проф. Дамян Попхристов, Илия Кожухаров, Мирослава..
Когато през 1895 година полякинята Мария Складовска се жени за французина Пиер Кюри, тя не само добавя фамилията му към своята, но вече има до себе си прекрасен съпруг, приятел и учен, с който може да дели и житейски, и научни радости и неволи. По онова време всички подозират, че на тази жена и предстоят велики дела, но никой все още не знае какви..
Празничният есенен брой №41 на Нула32 със заглавие „Работа като работа“ е вече факт. В него списанието коментира само себе си: занаята, съмненията, упорството да продължава да излиза без прекъсване вече цяла декада. В броя участват редовни автори и визуални артисти, с които редакцията си сътрудничи през годините, приятели и колеги от други..
Читалище „Възраждане“ организира тази вечер от 18 ч. творческа среща с журналистката и писателка Екатерина Костова. Акцент в проявата ще бъде осмата книга на авторката със заглавие „Следи в следата“ Сборникът с разкази събира 20 истории на хора, чийто живот е преплетен с Комплекса за социални услуги за деца и семейства под..
Премиера на албум, посветен на живота и творчеството на голямата пловдивска майсторка на керамиката Анастасия Кметова ще бъде представен тази вечер във фойаето на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, които са домакин на събитието и партньори на изданието. Книгата се издава с финансиране от наследниците на Анастасия Кметова Боян..
Предимно облачно
Разкъсана облачност