СOVID-19 успя да приземи, макар и временно, авиацията, но не и дроновете. Те могат да се използват за локализирането на повреди по електрическата мрежа, за следене на трафика, в земеделието, за правене на снимки от въздуха, за куриерски услуги, а не на последно място – за военни цели.
В новата си програма Хоризонт Европа, Европейският съюз си поставя за цел до 2030 г. да има 100 големи града в Европа, които да са климатично неутрални и умни. Това включва и нов подход към европейските партньорства, свързани с въздушен трафик, авиация и железопътен транспорт.
Идеята е дроновете (безпилотните въздухоплавателни средства) в ЕС да се използват все по-широко в различни дейности, включително за оказване на помощ в домакинството на хора, поставени под карантина в условията на пандемия.
Стефан Христозов, авиоинженер и основател на блога „Безпилотни системи България“, посочи: „По време на пандемия високите технологии се намесиха от гледна точка на това, че полицията например използваше дронове, за да следи дали не се нарушават мерките в определени райони или с дронове се следяха струпванията на коли и на хора. Има примери от Женева, Швейцария, или от Берлин, Германия, където дрон прелита от една болница до друга и доставя не само лекарства, а дори органи за трансплантация“.
В България от 10 години действа регламент, създаващ общи правила за въздухоплаването, и е много важно да се прилага от всички, които управляват дронове, посочи адв. Диана Хаджиева: „Имайте предвид, че едно малко устройство, може би ръчно правено, може за вас да е играчка. Ако обаче лети в зона от национално значение и се разбие в АЕЦ „Козлодуй“, може да стане национален проблем“.
По време на локдауните някои от сериозните проблеми на големите градове като задръстванията и мръсния въздух вследствие на транспорта намаляха, но с облекчаването на мерките тези проблеми отново стават актуални. Как дроновете могат да улеснят трафика в големите градове, един от които е Пловдив, обясни проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии на БАН. „Една такава система наблюдава движението, дава постоянно информация за интензивност на трафика, с каква скорост се движат колите и след обработка се получава по кои ленти каква е средната скорост, колко коли са минали за определено време. Тази информация е нужна на градските власти да вземат решение за развитие на пътната мрежа. Вижда се къде има неправилно паркирани коли и веднага могат да се вземат мерки, преди да стане задръстване или друг проблем.“
По данни на Европейска организация за безопасност на въздухоплаването – Евроконтрол, до 2025 г. се очаква трафикът над големите градове да достигне до 20 000 полета в час, което е невъзможно за текущите способности на системите за управление на въздушното движение.
Пловдив вече е част от паневропейска инициатива за членство в общността на градовете за въздушна градска мобилност. Това стана факт, след като кметът Здравко Димитров прие официално отправената покана за присъединяване през февруари тази година.
14 града и региони в цяла Европа вече са подкрепили манифеста. Сред тях са Аахен, Амстердам, Хамбург, Лиеж, Малага, Енсхеде и Катовице.
Пловдив е първият град в България, който се присъединява към подготовката на този регламент, който дава възможност да бъде призната ролята на местните власти в управлението на трафиците от дронове и въздушни таксита на ниво ЕС.
Заместник-кметът на община Пловдив Стефан Стоянов обясни: „Община Пловдив се е включила в консорциум от НПО и университети, който търси партньори и финансиране и събира ноу-хау, предимно в ЕС, за да разработва концепции. Добре е администрацията да се насочва към по-визионерски проекти, които ще се случат след 10 – 15 години. Дроновете биха могли да помогнат в управлението на трафика, транспорта, в автономни доставки с такъв тип дронове. Най-вероятно до година – две ще видим и масово производство на транспортни безпилотни средства. Това занимава световната наука и тепърва ще разберем къде ще има най-адекватно приложение, но със сигурност трябват още много усилия и сериозна регулация, която тепърва да се изработва“.
С всяка изминала година задачите на матурата по български език и литература стават по-лесни, коментира д-р Павлина Върбанова, създателка на образователната платформа за грамотност "Как се пише". Припомням, че на 21 май зрелостниците се явиха на държавния зрелостен изпит. Върбанова добави, че е възможно това да се прави с цел повишаване средния..
Повече от половината българи не се чувстват информирани за въвеждането на еврото, сочи проучване на агенция „Тренд“. Изследването е представително за пълнолетното население на страната, по поръчка на „24 часа", посветено на обществени нагласи спрямо основните институции, партии и актуални теми. Проучването е реализирано в периода между 12 и 18 май..
Напусна ни един много добър човек и писател - Валентин Георгиев. Той пое по пътя към вечността снощи след тежко боледуване. Валентин Георгиев беше програмен директор на ИК "Хермес", наш колега журналист, работил дълги години във вестник "Марица", писател, чиято дарба блесна още в студентските му години в ПУ "П. Хилендарски", където е завършил..
„Очевидно е, че се полагат усилия от страна на политиците за приемането на еврото от 1 януари 2026 година. Друг въпрос е до колко те се оценяват положително, или отрицателно, тъй като свикнахме да се разделяме, във всяко едно отношение. И всичко, което правим, да го подлагаме на съмнение. Виждате, застъпниците за приемането на страната ни в..
В навечерието на най-светлия български празник – 24 май – ви разказваме за издателя Христо Г. Данов или човекът, който дари книгата на българския народ. Освен основател на модерното книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение той е бил и всеотдаен кмет на Пловдив. Името му е символ на наука и образование, на вяра в българина...
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица