Повод за думите на Андон Балтаков е разговорът за независимостта, включително и финасовата, от която се нуждаят обществените медии. Той припомни, че те са недофинансирани от 10-12 години, а в последната година им бяха отнети и вече гласувани финансови средства, с което е подложено на изпитание управлението и работата им.
837 400 лева, които бяха взети от бюджета на радиото за тази година Балтаков определи като „финансова тегоба за бюджета на БНР“ и припомни, че ако не се бяха намерили механизми за компенсиране, щеше да пострада не само радиотото, но и слушателите, и обществото.
„Новият закон трябва да постави рамката, мисията, какво е БНР в частност, как се финансираме и какво трябва да финансира обществото, позволена ли ни е и каква комерсиална дейност...Трябва много по- дълбока промяна, а не просто да се пипнат 7-8 члена в сегашния закон, което ще е поредната кръпка върху парцалената топка, която е Законът за радиото и телевизията".
Според Андон Балтаков съществен днес е разговорът за това в каква ситуация функционират обществените медии, какво е обществена медия и да се зададе ясна мисия, на базата на която те да се финансират. "Разходите им да бъдат оценени така, както пазарът диктува, а не така, както някое постановление на МС казва".
БНР е езключително мощна културна и информационна институция, която създава 11 ефирни програми, създава и дигитално съдържание, има развита кореспондентска мрежа в чужбина, има шест музикални състава.
"Ние сме изключително богата банка от съдържание", подчерта генералният директор и допълни:
"Въпросът е обществетото да не приема радиото като даденост. Ние сме колкото силна и стабилна, толкова и крехка система и от тук нататък обществените сили трябва да се задвижат, за да изградят точно тези предпазни механизми, от които едно общество има нужда, за да не допуска една институция като БНР да пострада".
"Най-хубавото в българското национално радио е нашата ДНК, на нас свободата ни е закодирана", каза в заключение Андон Балтаков, описвайки усилията на всички работещи да пазят достойнството и паметтта и да развиват инстутицията.
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..