Повод за думите на Андон Балтаков е разговорът за независимостта, включително и финасовата, от която се нуждаят обществените медии. Той припомни, че те са недофинансирани от 10-12 години, а в последната година им бяха отнети и вече гласувани финансови средства, с което е подложено на изпитание управлението и работата им.
837 400 лева, които бяха взети от бюджета на радиото за тази година Балтаков определи като „финансова тегоба за бюджета на БНР“ и припомни, че ако не се бяха намерили механизми за компенсиране, щеше да пострада не само радиотото, но и слушателите, и обществото.
„Новият закон трябва да постави рамката, мисията, какво е БНР в частност, как се финансираме и какво трябва да финансира обществото, позволена ли ни е и каква комерсиална дейност...Трябва много по- дълбока промяна, а не просто да се пипнат 7-8 члена в сегашния закон, което ще е поредната кръпка върху парцалената топка, която е Законът за радиото и телевизията".
Според Андон Балтаков съществен днес е разговорът за това в каква ситуация функционират обществените медии, какво е обществена медия и да се зададе ясна мисия, на базата на която те да се финансират. "Разходите им да бъдат оценени така, както пазарът диктува, а не така, както някое постановление на МС казва".
БНР е езключително мощна културна и информационна институция, която създава 11 ефирни програми, създава и дигитално съдържание, има развита кореспондентска мрежа в чужбина, има шест музикални състава.
"Ние сме изключително богата банка от съдържание", подчерта генералният директор и допълни:
"Въпросът е обществетото да не приема радиото като даденост. Ние сме колкото силна и стабилна, толкова и крехка система и от тук нататък обществените сили трябва да се задвижат, за да изградят точно тези предпазни механизми, от които едно общество има нужда, за да не допуска една институция като БНР да пострада".
"Най-хубавото в българското национално радио е нашата ДНК, на нас свободата ни е закодирана", каза в заключение Андон Балтаков, описвайки усилията на всички работещи да пазят достойнството и паметтта и да развиват инстутицията.
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
Борислава Емилова Младенова с нетърпение прекрачи прага на СУ „Кирил и Методий“. Защото предварително е посетила учебното заведение. И вече си е харесала стаята, а също и своите учителки. „Видях и се запознах с много нови деца. Беше забавно“, казва Борислава и споделя, че е очаквала първият учебен ден да е свързан по-скоро със забавления...
16-та Национална конференция по редки болести и лекарства сираци се провежда днес и утре в Пловдив. Организирана е от Института по редки болести с участието на Асоциацията на студентите медици – Пловдив и Националния алианс на хората с редки болести и конференцията обединява усилията на академичната общност, клиничната практика,..
Интегрираният подход и научният обмен са ключови за развитие на ефективни и иновативни диагностични и терапевтични стратегии – това е позицията на водещи специалисти, които се събират на национална конференция от 12 до 14 септември 2025 г. в Медицински университет – Пловдив. Научното събитие с международно участие на тема..
Пловдивският майстор-пекар Георги Лефтеров представя този следобед най-новата си, седма поред книга, озаглавена „Под коричката на хляба“. И ако досега шестте му книги са били свързани с хляба, пекарството и кулинарията, все неща, които той прави с двете си ръце, тази книга съдържа сатирични разкази и истории, дошли от реалността, в която живеем...
Новият вот на недоверие, който ще внесе опозицията, на фона на събитията в МВР и възможните оставки в системата, коментира в програма "Точно днес" политологът д-р Светлин Тачев от социологическа агенция „Мяра“. Според него вотът на недоверие, който се подготвя, едва ли ще мине, защото правителството има осигурено мнозинство с ДПС - Ново начало...
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица