Повод за думите на Андон Балтаков е разговорът за независимостта, включително и финасовата, от която се нуждаят обществените медии. Той припомни, че те са недофинансирани от 10-12 години, а в последната година им бяха отнети и вече гласувани финансови средства, с което е подложено на изпитание управлението и работата им.
837 400 лева, които бяха взети от бюджета на радиото за тази година Балтаков определи като „финансова тегоба за бюджета на БНР“ и припомни, че ако не се бяха намерили механизми за компенсиране, щеше да пострада не само радиотото, но и слушателите, и обществото.
„Новият закон трябва да постави рамката, мисията, какво е БНР в частност, как се финансираме и какво трябва да финансира обществото, позволена ли ни е и каква комерсиална дейност...Трябва много по- дълбока промяна, а не просто да се пипнат 7-8 члена в сегашния закон, което ще е поредната кръпка върху парцалената топка, която е Законът за радиото и телевизията".
Според Андон Балтаков съществен днес е разговорът за това в каква ситуация функционират обществените медии, какво е обществена медия и да се зададе ясна мисия, на базата на която те да се финансират. "Разходите им да бъдат оценени така, както пазарът диктува, а не така, както някое постановление на МС казва".
БНР е езключително мощна културна и информационна институция, която създава 11 ефирни програми, създава и дигитално съдържание, има развита кореспондентска мрежа в чужбина, има шест музикални състава.
"Ние сме изключително богата банка от съдържание", подчерта генералният директор и допълни:
"Въпросът е обществетото да не приема радиото като даденост. Ние сме колкото силна и стабилна, толкова и крехка система и от тук нататък обществените сили трябва да се задвижат, за да изградят точно тези предпазни механизми, от които едно общество има нужда, за да не допуска една институция като БНР да пострада".
"Най-хубавото в българското национално радио е нашата ДНК, на нас свободата ни е закодирана", каза в заключение Андон Балтаков, описвайки усилията на всички работещи да пазят достойнството и паметтта и да развиват инстутицията.
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...