„Санкциите, които бяха обявени от Американския държавен департамент, оказаха значително влияние върху българския политически живот, особено на фона на задаващите се предсрочни парламентарни избори. На този фон има няколко тенденции, които трябва да се отчетат.“ Това заяви Михаил Кръстев от Съвета по икономически и публични политики.
Кръстев назова като една от тенденциите факта, че българските партии не виждат нищо лошо в политическия живот и в институционалната реторика от страна на чуждестранните ни партньори. Подобно на докладите, които страната ни получава от ЕК, всички са печеливши и виждат в тази комуникация положителна за тях тенденция, насочена само срещу политическите опоненти.
„За това вина може да бъде потърсена и у американските власти, тъй като бяха загатнати корупционни схеми и политическо участие в тях, но без имена. Ако се представят тези имена, може би ще стигнем до повече яснота в ситуацията. Сега е метнат камък в нашето малко езерце, вълните се разпростират, но не заплашват нито едно от плаващите в езерцето корабчета на политическия хоризонт“.
По думите на Кръстев, най-явният шамар в съобщението за санкциите е шамарът срещу европейските ни партньори и ЕК. Той призова политиците трябва да поемат ангажимент да съсредоточат усилията си върху вътрешнополитическата ситуация и усилията за реформиране на съдебната система на място, а не да разчитат на външни фактори, независимо дали те са от ЕС или от САЩ.
Кръстев изрази предположение, че невъзможността на страната ни да изпрати план за възстановяване на икономиката, може да доведе до ограничаване на европейските парични потоци.
„Нито се прави опит за оптимизиране на разходите, нито се прави опит и за осигуряване на свежи пари по грантовите програми“, подчерта Кръстев.
По думите му, икономическата криза тепърва ще се развива. Тя много ще зависи от това, как ще се развие туристическият сезон, в който основно ще се разчита на вътрешното потребление. Няма как да избегнем кризата, но въпросът е как ще реагираме.
„Бизнесите трябва да бъдат подкрепени така, че българската икономика да успее да се оттласне от сегашното състояние. Това няма да стане с директни трансфери от бюджета. С тях може временно да се потуши пожарът, в резултат на Ковид-пандемията, но няма да може да се осигури икономически растеж.“
Интервюто чуйте от звуковия файл:
И третият вот на недоверие срещу кабинета "Желязков" се оказа неуспешен. Срещу предложението гласуваха 130 от присъстващите народни представители от ГЕРБ – СДС, БСП – ОЛ, ИТН и "ДПС – Ново начало". "За" гласуваха 54 – от МЕЧ, "Възраждане" и "Величие". Депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" и Алианса за права и свободи не бяха..
Постоянните вотове на недоверие обезсмислят този парламентарен инструмент. Това коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив политологът Христо Панчугов. Според него вносителите или не могат да си представят друг механизъм, с който може да се прави политика, или това допълнително разширява възможното поле на действие. "Възраждане"..
Отново се налага дебат за пореден вот на недоверие към правителството на Росен Желязков. Какви са политическите въпросителни, които носи въвеждането на еврото и неизвестните пред "Продължаваме промяната"? Според социолога от агенция "Тренд" Евелина Славкова вотът на недоверие, внесен от "Възраждане", "Меч" и "Величие" няма да мине и това не е..
Общинският съветник от "Има такъв народ" в Пловдив Димитър Арнаудов напуска партията и групата в местния парламент и става независим. В съобщение до медиите той заявява, че решението му е осъзнат избор, който е резултат от дълбоки разминавания с начина, по който ИТН води местната си политика. Той твърди още, че отстраняването му от ръководството..
На кръгла маса в парламента младите лекари и специализанти представиха законопроект, предлагащ мерки, които да ги задържат в страната. В предварителна дискусия здравната парламентарна комисия реши, че до 28 юли ще подготви законопроект, въвеждащ минимални изисквания за заплащането на медицинския персонал. По темата говорим с Мурад Назимов , 6 курс..