На 3 юли тази година в страните от ЕС, включително и в България, влиза в сила директива 904, ограничаваща използването на определени пласмасови продукти. Пластмасовите чинии и прибори за хранене, бъркалки, клечки за уши, стиропорените съдове за храна остават в миналото. Опазването на околната среда през последното десетилетие се превърна във водеща тема за ЕС, заради планините пластмасови отпадъци в контейнерите на Европа, от които само пренебрежимо малка част се рециклира. По данни на ЕП през 2019 г. едва 10% от изхвърляните средно за година 322 т. пластмасови отпадъци са обработени. По думите на евродепутата Петър Витанов – член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, директивата е стъпка в правилната посока към по-чиста кръгова икономика, по-чист въздух и околна среда:
“Тази директива е създаването т.н. разширена отговорност на производителите на пластмасови изделия, на онази част от които нямат лесна алтернатива. За пластмасовите чашки и чинии винаги може да се намери или книжен, или хартиен, дори и едлив еквивалент. Разширената отговорност на производителя обаче е важна, защото той, наред с производството, ще има и финансов ангажимент, по отношение на събирането и третирането на отпадъци. Целта е преминаване към кръгова икономика, този линеен модел – производство, консумация, изхвърляне, да бъде заменен с производство чрез по-малко енергия, консумация, рециклиране, многократна употреба. По този начин намалява въздействието на въглеродните емисии върху околната среда, използва се по-малко енергиен ресурс и остава много по-малко отпадък. Тази Директива е стъпка в правилната посока към по-чиста кръговата икономика, по-чиста природа, въздух и вода“.
Сред най-важните цели на Директивата е транформацията на икономическия модел. Тя обаче не трябва да бъде за сметка на гражданите, а с помощта на отделения от ЕК финансов ресурс. Въпросът с какво да бъдат заменени излизащите от употреба пластмасови продукти, има своите отговори. Според Витанов, вече се вижда, че има редица заместители и алтернативи. Няма съмнение, че пътят е правилен, но трябва да се намери онзи модус, който да позволи на производителите да продължават да съществуват. Това става чрез редица програми и финансови стимули от страна на ЕС, но така, че да произвеждат по-чисти продукти“.
Директорът на една от водещите фирми на Балканския полуостров и в Европа за производство на пластмасови бъркалки, базирана в Пловдив, Симеон Георгиев обаче, ще бъде засегнат от директивата на 100% Направил е проби за алтернативно производство с холандски, турски, германски и италиански материал, но досега безуспешно. „Те се огъват, не стават за бъркалка за кафе автомат. Аз правя бъркалки за кафе от 1988 г. и съм вкарал милиони евра в съоръжения пакетажи и машини за цяла Европа, Русия, навсякъде. Обаче дойде време да се пренасочим другаде. За два месеца са ме напуснали 15 човека и остават още 28, когато влезе забраната, ще напуснат. Тежък е моментът, но каквото за всички – и за нас.“
Ще успее ли все пак България да се откаже от пластмасата до 3 юли. От общия фон на българския бизнес е сложно да се разбере как точно фирмите у нас възнамеряват да отговорят на новите изисквания? Най-скъпият продукт, който може да замени пластмасата за еднократна употреба, са биоразградимите опаковки от бамбук и дърво, но цените им са по-високи и за крайните потребители, в сравнение с евтината пластмаса. „Страната ни обаче е задължена да се съобрази с Директивата, както и останалите страни-членки в ЕС. В противен случай ще се наложи да плаща санкции. Нямам притеснения, защото съм убеден, че този тип законодателна дейност е в интерес на европейските, респективно на българските граждани. Директивите се транспонират, в съответствие с националното законодателство. Липсата на Парламент обаче прави една промяна невъзможна. България има своите обективни причини за забавянето и смятам, че това няма да доведе до някакви значителни санкции“, подчерта Витанов.
И ноември си отива, а усещането, че се въртим в омагьосан кръг все по осезаемо ни напомня на колко въпроси се чакат отговорите. Кога и дали въобще това НС ще заработи след като за пореден път не се стигна до избор на председател? Колко още може да задълбочи политическата криза, повличайки цялата държава? Говорим по темата с Евелина Славкова..
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..