В читалището на село Житница тази вечер премиерно ще бъде представено първото печатно издание на Българо-италианския речник, писан на ръка преди 175 години от отец Маурицио да Кастелацо. В него, освен разчетен, ръкописният труд с около 3 500 думи, е придружен от езиковедско изследване и коментар.
Това е най-старият българско-италиански речник, открит досега. Той се пази в хранилището на Националния исторически музей в София. А печатното издание – с думи от бита и лексика за животни и роднинските връзки - му вдъхва нов живот, като го превръща в общодостъпно и "разказва" за българите-католици от 19 век. Книгата е дело на гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева от Института по български език при БАН.
„Чрез старите думи ние можем да видим един друг поглед на хората към живота“ – казва изследователката. Тя подкрепя тезата си с няколко примера, сред тях - за думата „трудолюбив“ обяснява:
„По италианската дума чалостин, с която е преведена и в която е залегнала турската дума чал-връх, ни навява мисълта, че трудолюбието идва от това да предолеем някаква височина, някаква трудност. Но чисто метафорично чрез тази дума ние виждаме едно друго измерение на трудолюбието, което в днешното „трудолюбив“ просто отсъства. Нямаме тази височина, с която да се измерваме.“
А за „благодарник“ посочва, че днес си служим само с негативната част на думата, докато отец Маурицио е описал като благодарник човек, който е способен да изрази благодарност.
„Какво ни пречи да се вдъхновяваме от това словотворчество и да четем речници?“ – пита изследователката, като подчертава, че според нея няма по-благодатен инструмент за развитието на езика от това.
Тя е категорична, че книгата, която излиза от печат сега, не е само за езиковеди и историци и може да вдъхнови всеки. А от срещата в Житница очаква, че хората ще се зарадват, ще чуят гласовете на своите баби и дядовци и ще преоткрият връзката с тях. Причината е, че отец Маурицио пристига като свещеник у нас през 1844 г. и е живял и работил в Житница и Дуванли в продължение на 12 години. Думите, събирани от него, са били живият език на предците им.
Интервюто с Магдалена Абаджиева може да чуете в звуковия файл.
Награда на името на бележития родопски майстор-гайдар Дафо Трендафилов ще бъде учредена на тазгодишното гайдарско надсвирване в село Гела. Наградата „Дафо Трендафилов“ ще пази жив спомена за майстора, вдъхнал душа на родопската каба гайда, посочват организаторите на събора. 22-рото издание на Гайдарското надсвирване и родов събор в село Гела..
Община Пловдив ще кандидатства с проектно предложение пред Национален фонд „Култура“ за предоставяне на средства на културни оператори за нови или вече утвърдени събития и фестивали през месеците от септември до март. По процедурата на фонд „Култура“ „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, която е по Националния план за..
Хайнрих Шлиман е името на човека, който доказа, че най-красивите приказки на човечеството съвсем не са празни приказки, а истина. Той отиде на Егейския бряг и разкопа своята Троя, с което разкри, че Омир е още по-голям поет, отколкото беше смятан дотогава, показа историята на антична Гърция като още по-прекрасна и още по-трагична, отколкото всички я..
В Смолян започва 5-ти Международен документален „ Родопи филм фест “ (RIFE). От 10 до 13 юли град Смолян ще бъде домакин на над 50 впечатляващи заглавия от България и света, а входът е свободен. Пътешествието из света на документалното кино се разполага сред красотата и прохладата на Родопите. Фестивалът стартира на 10 юли с филма „Алманахът..
Жанет 45 издаде новата стихосбирка на Емилия Найденова . Тя избра да я нарече "Песента на бързолетите" . Редактор на книгата е Аксиния Михайлова, художник - Люба Халева. Eмилия Haйдeнoвa e poдeнa нa 29 мaй 1992 г. в гp. Coфия. Тя е филолог по образование и специалист по дигитален маркетинг. Създател е на блога "Полети и думи". Нейни..
Разкъсана облачност
Предимно облачно