За Хенри Мур истинското откровение идва точно в Британския музей. Там, освен че изучава изкуството на Древния свят, той попада на екзотични колекции от Изтока и Африка, но най-вече – от Мезоамерика. След три години в колежа, Мур получава покана да остане като преподавател, плюс стипендия да пътува до Италия. Там се захласва на живо по идола си Микеланджело, силно впечатлен е от Джото и други стари майстори, а, както си спомня дъщеря му, при честите си пътувания после, Мур не може да се откъсне от Белини.
Докато е в Кралския колеж, той работи в романтичния викториански стил, но бързо се отдалечава от него, щом навлиза в дебрите на примитивното изкуство, вижда ренесансовите майстори и се запознава с най-модерните парижки скулптори – Бранкузи и Джакомети. През 1928 е първата самостоятелна изложба на Хенри Мур в Лондон с 42 скулптури и 51 рисунки. В годините до ВСВ възходящата тенденция в живота му продължава, въпреки някои неприятности. През 1928 той получава първа голяма публична поръчка и прави релефа „Западният вятър“. Тогава се жени за Ирина Радецки, студентка в колежа. Мълчалива, дори леко отдалечена, тя е добра съпруга, жена с вкус, любим модел, но и любим съветник на съпруга си. Те купуват студио в Хампстед, където се оформя нещо като колония на артистичния британски авангард от 30-те. Хенри Мур постепенно минава към все по-абстрактни форми, свързва се и със сюрреализма.
Той работи и излага много, но сред колегите му в Кралския колеж има съпротива срещу модернистичния му подход. Те правят кампания, а „Морнинг поуст“ пише: „Честно казано, ние смятаме, че работата на мистър Мур е заплаха, от която учениците в Кралския колеж трябва да бъдат защитени“. Е, той подава оставка, но твори усилено и през 1936 участва в изложба на сюрреалистите в Лондон и Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Специалистите вече го знаят като голям скулптор и, макар световната слава още да не е дошла, вече предстои.
През войната къщата на Мур е ударена от бомба, те купуват имение в Хартфордшър и остават там завинаги. На 40 Ирина ражда дъщеря им, Мери, а Хенри започва поредица творби „Мадоната с младенеца“, тема, която разработва цял живот. Голямата стъпка към световната слава обаче прави чрез графиката. Военният комитет на артистите му възлага поредица рисунки от лондонското метро, използвано за скривалище при немските въздушни атаки, както и рисунки на миньори в родния му край. В САЩ, където албумите са издадени, за да се запознаят американците с военните страдания на британците, те предизвикват силен интерес, който прескача и към скулптурите на Мур.
С меките си форми, с изключителната способност да се вписват в интериори, с хуманистичната си визия, творбите на Мур се приемат от широката публика като нов оптимизъм след ужасите на войната. Той бързо се превръща в патриарх на модерната скулптура, получава награди, Британският съвет организира негови изложби по цял свят. Заедно със славата, потичат и парите, но Мур не променя скромния си начин на живот – работи много, не затъва в лукс, дори отказва Ордена на Британската империя. Единственото удоволствие, което си позволява, е понякога да каже на Ирина – купи си каквото искаш. След войната творбите му растат по мащаб – и не само защото вече може да си го позволи. Пространствата, които трябва да овладее, са все по-предизвикателни, доколкото поръчките идват най-често идват от големи държавни и световни организации.
През 1972 Мур приема предизвикателството да се покаже на Forte di Belvedere, най-доброто място за скулптура в света, както сам го оценява, и то – във Флоренция, града на Микеланджело. Тази среща на артиста от 15-ти с артиста от 20-ти век завършва само с победители. През 1986 Хенри Мур умира от старост в имението си. Той е на 88 и оставя след себе си усещането, че красотата на вселенската материя и вселенския дух са едно и също нещо, а човекът е техен пророк.
Тазгодишният лауреат на Годишната награда на Галерия „Дяков“ за принос в развитието на живописта Пламен Монев открива изложбата си „Между Черно и Бяло море“. Живописните му платна водят почитателите на места, където очите се изпълват с необятността на морската шир, дори когато тя е само загатната. Монев е завършил Националната..
Куклената актриса Мария Лазарова написа първата си книга за деца. Повече от 25 години животът й е свързан с ДКТ Пловдив, където участва в стотици постановки, превръщайки се в познати и непознати герои. През 2000 година напуска трупата и се отдава на магията на телевизията. Заедно с нейния син Георги Лазаров – актьор и режисьор, създават..
Книгата на Юлияна Антонова Мурата „Хай хай, Япония“ ще бъде представена в Дом на културата „Борис Христов“. Това е последната книга от четирилогията с кратки разкази по истински случаи и е послание за приятелство. Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ и немска филология и психология..
Спектакълът „Метаморфози по Овидия" на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград е поредното заглавие, което пловдивската публика ще види в рамките на 28-то издание на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“. Спектакълът под режисурата на Стайко Мурджев и сценография и костюми на Никола Налбантов е с номинация Икар..
Националният театър на Будапеща – Унгария представя „Вицекралят Банк“ от Йожеф Катона на Голяма сцена на Драматичния театър. Режисьор на спектакъла е Атила Виднянски. Мащабната историческа драма с размаха на Шекспирово платно разказва за смутните времена на Средновековието. Пиесата заема особено място в историята на Унгария. Забранена от..