Подпорните каменни стени в коритото на река Марица, подходите на моста на Герджика и скулптурите на моста на Международния панаир да бъдат включени в списъците на недвижимо културно наследство, ще предложат на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ инж. Константин Константинов, арх. Румяна Пройкова, арх. Виолета Раева, гл. ас. д-р Стефан Шивачев и кметът на район „Централен“ Георги Стаменов.
Съоръжението, построено по подобие на дигите в Прага, е последният монументален строеж, направен по мащабна строителна технология на територията на Пловдив, след Акведукта и крепостните стени.
Според Стефан Шивачев, директор на Историческия музей в началото на 30-те години на миналия век се поставя началото на изграждането на дигите, първоначално на моста на Герджика, който е изграден само за седем месеца.
Кметът на Пловдив Божидар Здравков след 1932 година започва подготовката за изграждането на подпорните каменни стени. Има решение на правителството, което предоставя грижата за коритото на река Марица на пловдивската община за да може да се грижи и да предотвратява честите наводнения.
Екип на общината, инженерите от техническия отдел, ръководен от чешкия архитект Марек създават проекта за подборните стени.
„Зидарията, укрепваща бреговете на река Марица е измайсторена от ръчно изработени дялани блокове от сиенитни и гранитни скали с височина около 30 см. и е част от автентичността и уникалния дух на Пловдив“, смятат инициаторите на предложението.
Според тях подпорните каменни стени по протежението на река Марица, подходите на моста на Герджика, както и скулптурите на моста на Международния панаир, са изключително богатство за град Пловдив и трябва да бъде направено всичко възможно за съхраняването и опазването им.
По думите на Шивачев очакванията са идеята да се реализира до късна есен, вече са проведени разговори с новото ръководство на НИНКН, съгласувано е предложението с арх. Петров и в най-скоро време ще бъдат направени проучвания.
Интервю със Стефан Шивачев може да чуете в прикачения звуков файл.
.
2, Тронът на Коперник и Елесар или вестоносецът на истарите Изток-Запад, 2022 Рубрика „Избира Преге“ Пловдивското литературно поле през 2024 г.: Програми на Община Пловдив; Дружество на писателите. (продължава в следващото издание на предаването) Рубрика „Синьото цвете“: Стоян Михайловски. Световната книга.
Четвърт век скулпторът Димитър Рашков поздравява приятелите с рисунки на съответния зодиакален знак според Китайския хороскоп. В навечерието на новата година той спази традицията и зарадва със символа на 2025 г. Дървената змия колеги и близки. В интервю за програма „Точно днес“ скулпторът сподели, че е направил около 50 рисунки и някои..
С издателя Валентин Марков помним молитвата на Окуджава - Бог да даде всекиму каквото му е нужно, повтаряме го и тръгваме към размисли защо началото на всяка година го натоварваме с толкова много надежди. Вероятно, защото както казва поетът Иван Ланджев, "СМЕ НАРКОМАНИ НА НАДЕЖДАТА". РАДИО ПЛОВДИВ, СЪБОТА 4 ЯНУАРИ, МАЛКО СЛЕД 9 Ч "СРЕЩИ"
В първия ден на годината православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. В негова чест в храмовете се отслужва съставената от него Василиева литургия. Имен ден имат близо 116 000 българи, носещи имената Васил, Василена, Василка, Веселин, Веселина, Весела и др. Свети Василий Велики е бил начетен и блестящ богослов, строг аскет, неуморен и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 28. 12. 2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Исак Бабел. Конармия. 158 стр., ок. 3А, Нике, 2024. Дж. Г. Форел. Сингапурска хватка. 720 стр., ок. 8А, Кръг, 2024. Джеф Шенкър. Саботаж. 344 стр., ок. 5А, Колибри, 2024. Данийл Силва. Смърт..
Предимно облачно
Разкъсана облачност