Съхраняването на биологичното разнообразие е една от целите, които си поставят страните от Европейския съюз в рамките на така наречената Зелена сделка. Тук плановете стъпват на Стратегията за биологичното разнообразие на Европейската комисия, която има хоризонт до 2030 година. Основната ѝ цел е в това десетилетие да се трансформират най-малко 30 на сто от европейските сухоземни площи и морета в ефективно управлявани защитени зони, както и връщане на най-малко 10 процента от земеделските земи към многообразни особености на ландшафта.
България има добра досегашна позиция в постигнатото по съхраняване на биологичното разнообразие, смята Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на Световния фонд за дивата природа за България. В същото време, според нея, се бавят решения, необходими да ефективното управление на защитените зони:
Гръбнак и основа за постигане на целите и за биоразнообразието и за климата е европейската екологична мрежа „Натура 2000“. У нас имаме цели 341 зони от тази мрежа. Те заемат около 35% от територията на страната. Тоест България е един от лидерите в ЕС по опазване на съществуващото биологично разнообразие.
В същото време обаче управлението на мрежата и нейното формализиране се бавят. Издаването на заповедите за местата е много закъсняло.
Как политиците оценяват ефекта от еврофинансирането на проекти за опазване на биологичното разнообразие-Владислав Панев от „Демократична България“:
Парите за биоразнообразие, които идват от Европа, са малко. Между другото този сектор би трябвало да бъде един от приоритетните, които да бъдат финансирани от еврофондове, доколкото там пазарният принцип е доста по-трудно да се измери.
Какви политически решения трябва да се вземат от следащото Народно събрание за опазването на биологичното разнообразие-Кристиян Вигенин от БСП:
Смятаме, че е редно санитарната сеч и промишлената сеч, както и залесяването в държавните гори, да се контролират от държавата. Трябва да има и компенсаторно залесяване на територии, засегнати от незаконни сечи и изграждане на нова пътна инфраструктура.
Трябва да се направят спешни промени в законодателството заради така наречените „домове на ужасите“, като нелегалния дом в село Ягода. Това заяви в програма "Точно днес" на Радио Пловдив бившият социален министър Христина Христова. Тя посочи, че вече се подготвят промени в Наказателния кодекс за криминализиране на такива случаи и допълни, че..
Казусът с чистотата на въздух на Пловдив ще стигне до съда в Страсбург. Вече се подготвя колективна жалба до Европейския съд по правата на човека, това обяви в интервю за Радио Пловдив адвокат Михаил Екимджиев от Граждански комитет за по-чист въздух. Причината е неизпълнението на решението на Върховния касационен съд от 2021 година, с което се..
Как бе допуснато да съществуват „домове на ужасите“, където възрастни хора са оставяни гладни, упоявани, дори връзвани за леглата? Как да се подобри социалната грижа за тях и какво трябва да се промени у нас като общество, за да не се допускат подобни ужаси – опит за обяснение и варианти за решение представя в разговора по Радио Пловдив бившият..
От следващата седмица започват ремонтните дейности по възстановяването на пътя Кричим- Девин, който пропадна в средата на май. Очаква се възстановяването да завърши до няколко месеца. „ Вече е избрана фирмата-изпълнител и след одобряването на проекта тя ще стартира дейностите по възстановяването на трасето “ – заяви в интервю за..
На извънредно заседание тази вечер Общинският съвет на Перущица ще обсъжда подготвяното изграждане на съоръжение за преработка на износени автомобилни гуми. Фирма „Еколайф 2014“ ЕООД е внесла проекта си в РИОСВ Пловдив за одобрение. Ганка Йосифова, управител на „Еколайф 2014“ ЕООД, обясни пред Радио Пловдив, че процесът на обработка на..