10 милиарда евро е бюджетът на Европейския съвет по иновациите за периода от 2021г до 2027 г.
При старта му комисарят по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел зказа, че " в Европа има много иновативни и талантливи новосъздадени предприятия, но твърде често те си остават малки или се преместват другаде". На форум в Пловдив, на който пристваха представители на научните среди и бизнеса, комисар Габриел раззясни как ще действа новият механизъм.
"За първи път ЕС не инвестира в проекти, а инвестира в компании"
Първият инстриумент, наречен "изследвач" финансира от идеята да продукта, а т.нар "акселератор" цели продуктът да съдаващ паза 70% от 10-те милиарда е за малки и средни предприятия.
Българският бизнес има нужда от този подход при финансирането. Компании в Тракия икономическа зона разработват и сега иновационни производства, които имат потенциал да са пионери в цяла Европа, казва Катя Стайкова - изпълнителен директор на ТИЗ.
Презентирайки дейността на Съвета по иновации, Мария Габриел слага акцент върху новата форма за кандидстване, по думите й - доста по- облекчена.
" Европейският иновационен съвет приема проекти по всяко едно време. В рамките на две седмици трябва де се получи отговор има ли перспектива. Ако има нужда, следващите 4 до 8 седмици с екипа се сяда и се работи за финансиране за следващ етап."
В средите на бизнеса обаче има и скептични реакции и то точно заради по- тежката евробюрокрация. Петър Петров управлява фирма с производство, което би отговаряло на профила за финансиране. Последната разработка е на електрически товарни машини, напълно в духа на зелената сделка, но според него директното общуване няма да е лесно. Според Петров малко български фирми ще получат достъп до тези пари.
В задочен отговор Мария Габриел казва, че този проблем вече е във фокус и нейната амбиция е ЕС да стане по - бърз, защото това е една от пистите, по които трябва да изпревари конкурентите си отвъд окена.
Репортажът можете да чуете в прикачения звуков файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност