Великите европейци - Ото фон Бисмарк, трета част

Вече има и  план как Прусия да застане начело на германското единство. Берлин трябва да изтласка Виена от върха на немския свят, а моментът е подходящ. Заради противоречия на Балканите, Австро-Унгария не може да разчита на Русия, но също и на Франция, с която конфликтът предстои, както пише Бисмарк в докладна записка. Бисмарк е посланик в Русия, където изкарва 4 полезни от политическа, но неприятни от човешка гледна точка години. 

Край Нева той изпада в депресии, едва не губи крак заради некадърна операция и изгражда лошо отношение към руснаците. Саркастично предупреждава: „Не замисляйте нищо против Русия, защото на вашата хитрост те ще отвърнат със своята непредсказуема глупост“. „Никога не вярвайте на русите, защото самите те не вярват на себе си“. И особено актуалното днес: „Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан“. Но дори на мисиите в Русия и Франция, погледът на Бисмарк е обърнат почти изцяло към Прусия. Почти, защото все пак изкарва една любов с принцеса Катерина Орлова, съпруга на руския посланик в Белгия. Дни по-късно от Берлин кралят го кани на среща, след която Ото фон Бисмарк е назначен за премиер министър на Прусия. 

Берлин е в политическа криза, защото либералите не гласуват финансиране на реформа в армията, а Вилхелм I обмисля абдикация. Министърът на войната Рун сочи Бисмарк като единствен човек, който може да се справи с кризата. На разговора Вилхелм е впечатлен от неговата решителност и се отказва от абдикацията. После канцлерът наистина се справя с проблема, въпреки че докарва страната до ръба на диктатурата и я прекарва през много кризи, включително конституционна. В една от най-прочутите си речи, в която свързва усилията за германско единство с усилията за по-хомогенна вътрешна политика, Бисмарк обяснява: „Германия не гледа към пруския либерализъм, а към пруската сила. Големият въпрос на времето няма да се реши с речи, а с желязо и кръв“. 

Тези думи са потвърдени през следващите години, в които Прусия води три войни. С първите две изтласква Австро-Унгария в периферията на общо германската политика, а с третата обединява Германия и създава в сърцето на Европа огромна и силна империя. Първата война е за населените главно немци датски провинции Шлезвиг и Холщайн. Датският крал си позволява малко повече намеса в техните дела, а Берлин и Виена реагират, бият датчаните и си поделят влиянието в двете провинции, което обаче само засилва напрежението. В следващите месеци Бисмарк държи нещата на ръба на конфликта, но междувременно си осигурява френски неутралитет и италианска подкрепа. Войната избухва, когато Австрия иска да преразгледа споразумението за Шлезвиг-Холщайн. 

Европа очаква австрийска победа, но още от първите дни Фон Молтке, печели всички битки, включително решителната при Кьонигграц. В резултат се създава новото Северно-германско обединение, начело с Прусия и без Австрия. Първата част от плана е изпълнена, предстои битката за втората.

Бисмарк знае, че пътят към германското обединение минава през победа над Франция. В следващите пет години той търпеливо подготвя почвата, като сключва съюзнически договори, най-вече с Русия, Австро-Унгария и Италия. След вътрешната немска война, Франция иска да осребри неутралитета си, но Бисмарк се прави на умряла лисица. Париж иска само малкото херцогство Люксембург, но не получава нищо и е раздразнен. През 1870 пък се развихря въпроса за „испанското наследство“. Кралица Изабела II е свалена и превратаджиите търсят нов монарх. 

Пруското предложение за Леполод Хохенцолерн е напълно неприемливо за Франция и Бисмарк го знае. Но Париж атакува не само кандидатурата, а и ултимативно иска пруският крал никога повече да не предлага човек от тази династия – и това е възприето от всички европейски сили като нахалство. Кралят не иска да разваля отношенията с Франция и е уклончив, но  Бисмарк манипулира отговора му, писмото „изтича“ в пресата и предизвиква голям вой в Париж. Франция е залята от патриотична вълна, прави мобилизация и обявява война. Това чака Бисмарк – да не бъде той агресор. 

В следващите месеци Прусия смачква френската съпротива и пътят към раждането на голяма, единна и силна германска империя е отворен. Към нея с удоволствие се присъединяват Баден, Хесен, Бавария, Вюртенбург и другите южни германски държави. Присъединени са също Елзас и Лотарингия с идеята да са буфер между Франция и Германия, но става обратното – те се превръщат в нова ябълка на раздора. С това Бисмарк реализира напълно плановете си за обединение. Начело на новата империя е пруският крал, вече кайзер, Вилхелм I, а Бисмарк пак е канцлер. В този миг той изведнъж става най-миролюбивият човек на континента и в следващите 20 години прави всичко, за да запази мира и да просперира страната. 

Бисмарк е категоричен, че това е максимума, необходим на Германия, и повече империята няма да се разширява, тоест, няма да има териториални претенции към съседите. Упорито отказва също да води колониална политика, смята, че вредите от нея са повече от ползите. Все пак не устоява на натиска, Германия има няколко колонии основно в Африка, но като цяло Бисмарк се отнася вяло към темата. Той прави опити за вътрешни реформи, които като цяло се считат за неуспешни, макар че въведената от него социална е здрав фундамент и за днешна Германия като социална държава. 

През 1890, под натиска на новия кайзер Фридрих III, Бисмарк подава оставка и се оттегля да пише мемоари и да се ядосва на некадърността на наследниците си в политиката. През 1894 умира жена му, Йохана, и Ото фон Бисмарк казва, че вече не знае какво да прави на този свят и 4 години по-късно, прекарани в инвалидна количка, си тръгва. Веднага след смъртта му двама папараци влизат влизат в стаята и заснемат смъртния одър с мъртвото тяло, снимка, която доказва само, че смъртта идва и за най-великите.