Централната лаборатория за приложна физика към БАН в Пловдив показа модерно оборудване от ново поколение, с което разширява научната си дейност и помага на десетки компании за трансфер на научни постижения. Екипът й участва в няколко научни програми на ЕС и вече е инвестирал над 2,5 млн лв в ново оборудване и материали.. Изграденият научен център е специализиран в нанотехнологии и защитни покрития на различни инструменти и материали, произведени от метал, а последните разработки са върху изкуствени стави за човешкото тяло. Лабораторията разполага и със сканиращ електронен микроскоп на стойност над 1 млн лв., единствен по рода си в България и Източна Европа, с помощта на който се правят анализи на материалите в технологичното и иновативно производство.
По думите на ресорния заместник-кмет Образование и наука - Пловдив Стефан Стоянов, изключително интересно е съчетанието на български научен талант и най-съвременни технологии, които директно влизат в индустрията. „Тук имаме десетки компании, които вече се допитват до нашия Център и работят заедно с него и ние им помагаме да бъдат по-високотехнологични и ефективни и да спестяват време, защото досега някои от тези дейности можеха да се извършват само в чужбина.“
За зададената обща посока на работа между бизнеса и науката българският еврокомисар Мария Габриел уточни, че е предложила за първи път в рамките на общото европейско научно-изследователско пространство бизнесът и академичният свят заедно да разработват общи технологични индустриални пътни карти.
„Докато не седнат заедно да си кажат какво означава нисковъглеродна икономика, „кръгова икономика“ къде е нашият потенциал, много трудно виждам нещата да се случват. Следващите седмици ще отворим дискусията по тази тема и ще си говорим за водород в Европа, за железници, за „кръгова икономика“, за „чиста“ авиация, а тук видях нещо много интересно в областта на нанотехнологиите. Само преди три седмици събрах шестимата водещи в Европа в областта на нанотехнологиите. Те ще дойдат през следващите два месеца и трябва да кажат 3-4 неща, които Европа сега трябва да направи, за да не загуби лидерството си в тази област. Имаме много какво да отстояваме, но и конкуренцията е много голяма“.
В проекта „Център за компетентност“ участват 7 партньорски организации – трите технически университета, СУ „Климент Охридски“, Институтът по роботика с филиал и в Пловдив, Институтът по електроника и Централната лаборатория по приложна физика на БАН.
„През 2023 г. вече активно ще се работи с фирмите, ще се създават стартиращи предприятия и ще се обучават младите хора“, обясни проф. Илия Железаров- ректор на Технически университет Габрово, който е водеща организация по проект „Център за компетентност интелигентни мехатронни еко и енергоспестяващи системи и технологии“. „По този проект имаме най-големия брой асоциирани партньори. Тук са най-многото фирми от индустриалната част на България – Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Габрово. Ценна за всички инфраструктура, защото обединява интересите на науката и бизнеса и фокусът е в партньорството. И в това партньорство това, което много други организации и проекти пропускат, са младите хора – студентите, докторантите. Те ще могат да идват тук и работейки било то в София, Габрово или в Пловдив, да проверят какво са направили на тази изключително ценна апаратура, защото за партньорите това е безплатно. Така помагаме на всички, затваряме цикъла“.
От миналата година функционира и Изследователски център по мехатроника и нанотехнологии, разположен в т.н. „чиста стая“. В нея запрашеността е намалена от няколко милиона частици до 100 000, благодарение на хепафилтри. „След разработване на даден материал или технология за него тя се трансферира в индустрията под различни форми, за които фирмите предоставят метални продукти и материали за поставяне на специално нанопокритие, което ги прави устойчиви на корозия и износване. Имаме вече много опит“, обясни доц. Лиляна Колаклиева, директор на Централната лаборатория по приложна физика.
Важна подробност в работата на научната общност е, че в контактите си с бизнеса и индустрията още от самото начало, тя продължава да бъде активната страна, която търси и гради надеждни партньорства, утвърждавайки действената връзка между науката и бизнеса.
МБАЛ "Свети Мина" има място в общинското здравеопазване и има начин да бъде стабилизирана . Това заяви в интервю за програма "Точно днес" бившият прокурист на болницата д- р Калин Калинов, който временно пое управлението на МБАЛ “Свети Мина”, до провеждането на конкурс. Решението беше взето от Общинския съвет след като предсрочно бе прекратен..
Поне засега лидерите на ЕС не показват притеснение от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Вече някои от тях го поздравиха за изборната победа, но всички си дават сметка, че ще е трудно и непредсказуемо, коментира в предаването "Точно днес" Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт". Трудности ще има в икономическите..
Може ли да се обезпечи честността на изборите при така конституирания служебен кабинет, съгласно новата поправка в Конституцията? Маша или преграда е МВР за купуването на гласове? Има ли „епидемия“ сред полицейските началници и как вътре в МВР действа Организирана престъпна група? Темата коментираме с Иван Демерджиев , бивш служебен министър на..
Съвсем скоро Пловдив ще има нов заместник-кмет с ресор транспорт. Това обяви пловдивският кмет Костадин Димитров, след като преди месец титулярката на поста Савина Петкова подаде оставка. В момента длъжността й изпълнява другият заместник-кмет Атанас Славов. По повод исканата оставка от групата на „Продължаваме промяната-Демократична..
Преизбирането на Тръмп няма как да повлияе върху българския политически хаос. Така политологът и бивш евродепутат проф. Светослав Малинов коментира тезата, че партиите от 51-то НС изчакваха изборите в САЩ преди началото на преговорите за съставяне на правителство. Добави още, че у нас проблемът е конкретен – невъзможност да се формира..