Великите европейци - Ръдиард Киплинг

Да, никой не твърди, че Киплинг е слаб писател. Но вече над 100 години се правят опити геният му да се омаловажи със странични обвинения - расист, империалист, колониалист, женомразец, краен консерватор и гаден антиболшевик.

Силни обвинения, особено в нашия свят на криворазбрана политическа коректност. Как черните расисти в САЩ още не са сетили да бутнат къщата във Върмонт, където пише историите за Магули и други расистки неща, не знам. И как защитниците на животните не са поискали книгите му да бъдат редактирани, защото засягат правата на дивите създания, представени в лоша светлина – крадливите и подли маймуни например или гадният тигър Ширхан, който иска да убие Маугли. А и от текстовете изглеждат, че животните са на по-ниско еволюционно стъпало от човека, независимо колко са умни и добри мечката Балу, пантерата Багира или питонът Каа.

Големи грехове има Киплинг. Представяте ли си – подкрепя Англия в англо-бурската война. И смята, че британското присъствие по света носи цивилизационни ценности и развитие. Ето, расист - смята белите за по-висши. Ами не, просто с право смята, че англичаните са напред в развитието си и имат отговорности да помогнат за общия напредък. А за болшевизма какво? Перото му е така силно и красиво, че, въпреки всичко, болшевиките издават Киплинг, затова поколенията на света заедно отраснаха с книгите му. И продължават да растат. Ръдиърд Киплинг е роден в Бомбай през 1865, прекрасен миг насред Викторианската епоха и Индустриалната революция. Големият индийски град придава допълнителен цвят и аромат в живота на бъдещия писател.

Той никога не забравя годините в Индия, описва я каквато я помни или дори каквато с праведна любов я досъчинява. Мама Алис е интелигентна жена, за която един лорд казва: „Тъпотата и г-жа Киплинг не могат да виреят в една и съща стая“. Татко Джон е скулптор и керамик, професор по архитектурна скулптура и директор на училището по изкуствата в Бомбай. Двамата се запознават край романтичното езеро Ръдиърд и дават това име на първородния си син, а истинското му - Джоузеф, никога не се използва. Малкият расте щастлив до към шест, а после целият гаден свят се стоварва върху главата му.

Обичайно за децата на англо-индийците, Киплинг отива в Англия да учи. Той обаче се чувства изоставен от родителите си, а в пансиона в Портсмут е подложен на унижения, тормоз и дори бой. „Дотогава не знаех какво е ад, но бързо разбрах“ – пише. Доста изследователи смятат историите за тормоза в Портсмут за измислени, защото е факт, че, дори като възрастен, Киплинг е склонен да послъгва – и това, както сам признава, му помага в писателския занаят. Адът, независимо измислен или не, продължава 6 години. После мама го праща в училище, което подготвя момчета за армията.

Киплинг е дребен и отначало и тук не се чувства на място, но свиква и завързва приятелства. Преживява и първа нещастна любов с приятелка на сестра си. Може би и този провал, натрупан върху усещането за майчиното предателство, определят сложното отношение на Киплинг към жените. Той има връзки с тях – в публичните домове на Лахор, с една гейша в Токио, има флиртове с по-възрастни семейни жени и се жени за Каролина Белестиър, сестра на негов приятел. Но жените в книгите му, доколкото изобщо ги има, не са сред привлекателните образи, а, макар да е привързан към семейните ценности и да заклеймява хомосексуализма, има съмнения, че все пак той се отдава на мъжки наслади.

Нищо не е доказано, а и после част от дневниците му са унищожени, така че май няма да научим истината със сигурност. След колежа Ръдиърд Киплинг, заради ръста и късогледството, не е приет в армията, а няма пари за Оксфорд или Кембридж, затова баща му му осигурява работа в голям вестник в Лахор. Лахор за Индия тогава е като Монмартр за Франция – център на културния и бохемски живот. Киплинг е на 17, но твърде зрял за годините си и перото му веднага се откроява. През 1887 излиза първата му прозаична книга с 39 от вестникарските му истории. На другата година - още 6 книги. Той получава около 250 лири, взима аванс за предстоящи пътеписи и тръгва за Лондон, но по дългия път през Изтока. В Лондон, за негова изненада, името му е вече известно, чакат го пари за разкази, висока поезия и растяща слава. Само седмици след смъртта на приятеля му Уолкот Белестиър, на церемония, която прилича повече на погребение.

Киплинг се жени за сестра му Каролин. После банката му фалира и той губи 2 000 лири. За по-евтино, те се местят близо до семейството на Каролин във Върмонт. Той смята да стане американски писател, но вместо това пише двете части на „Книга за джунглата“. Само след година има в банковата си сметка вече 5 хиляди лири и забравя финансовите притеснения – за разлика от обществените и човешките. Киплинг не се погажда с американските медии, а те му обръщат гръб. После между САЩ и Англия има напрежения, почти до открит конфликт - и атмосферата е потискаща. Накрая пияният му шурей се заканва да му пръсне мозъка, което е последната капка. 

Киплинг се връща в Англия и през 1907 става първият англичанин и най-младият писател изобщо, с Нобел за литература. Той вече е издал и „Ким“, романът, който го утвърждава на писателския връх, но все по-либералното английско общество го неглижира заради консерватизма му. Още по-голям проблем е смъртта на сина му, Джон. Също като баща си, той е късоглед и по време на Голямата война не го искат в армията, но Ръдиърд го вкарва с връзки в полка на ирландските гвардейци.

През 1915 Джон потъва в небитието, а за Киплинг това е като начало на края. През следващите 21 години той продължава да пише, но активността му постепенно намалява. През 1936, вече многократно предупредил англичаните за нацистката заплаха, Ръдиърд Киплинг се оттегля в джунглата на небето като един самотен, донякъде неразбран, но обичан от целия свят Маугли.