Авторът повече от 25 години работи и като литературен историк в Института за литература към БАН.
„Заниманията ми с история на литературата, са от доста време. Имам интерес да откривам, разказвам и анализирам по-малко известни литературни истории. Самата книга съдържа мои изследвания, текстове, истории, които се занимават с малко познатото, с по-интересното в историята на литературата“, заяви в интервю предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Георги Господинов.
Той подчерта, че обединяващото звено между всички части на книгата е това, което е останало извън кадър.
В книгата се разказва една история за български аероплан, който влита в историята на футуризма. Тя обаче дава и отговор на въпроса - защо социализмът е труден за разказване? И още – за следобеда на една идеология, за някогашните лексикони и виновното дете на късния соц.
Георги Господинов смята, че има връзка между виновното дете на късния соц. и това, което сега се случва в България сега. Лошият начин на живот днес, е заровен в късния соц.
„Тъкмо тази шизофрения на късния соц, когато ти говориш едно в кухнята си, а друго публично, не успяхме да я преодолеем и преживеем. Начинът по който днес пребиваваме в отношението към собствената си държава, е пряко следствие и от онова отношение към онази държава, която не беше наша“, коментира още Георги Господинов.
Писателят допълни, че не е изненадан от случващото се на политическата сцена през последните месеци и факта, че вървим към нови предсрочни парламентарни избори.
„Трябва да се мине на друго ниво на разговор. В момента сме затънали в най-ниската точка на това фамилиарно говорене, което е влязло в някаква степен на истерия, която не чуваш другия. Третото, което ни дърпа страшно много като общество, е изричането на всякакви лъжи, фалшиви теории, конспирации и т.н. Липсата на авторитети, които ние сами унищожаваме непрекъснато. Липсата на онази червена линия, която да казва – тук трябва да се спре, тук лъжете, от тук нататък е науката. Прекрачихме всички граници и това е унищожително“, категоричен беше Господинов.
Премиерата на книгата „В пукнатините на канона“ ще бъде на Празниците на изкуствата „Аполония“. Срещата с писателя Георги Господинов е на 5 септември от 19 часа в двора на Художествената галерия в Созопол. По покана на Фондация „Аполония“ Господинов ще води и майсторски клас за творческо писане от 1 до 5 септември.
На 7 септември от 18 часа в рамките на Алея на книгата София Георги Господинов ще се срещне с читатели и ще раздава автографи на щанда на Жанет 45 в книжна шатра 19, бул. „Витоша“.
Цялото интервю с Георги Господинов можете да чуете в звуковия файл.
Малко над 1 милион лева възлизат спестените средства от бюджета на Фондация „Пловдив 2019“ за миналата година, който е в размер на 3 милиона 618 хиляди лева. Изразходваните средства са малко над 2 милиона. Според отчета на фондацията изпълнението на бюджета е 56%. От общо 2 милиона и 600 хиляди лева бюджетна субсидия от Община Пловдив, са похарчени..
Станаха ясни номинациите за наградите „Икар“, връчвани от Съюза на артистите в България. Актьорът Явор Милушев получава наградата „Икар“ за изключителен принос към българския театър, съобщиха от актьорската гилдия. Призът „Икар“ за чест и достойнство се присъжда на 76-годишния актьор - ветеран в Пловдивската драма Стоян Сърданов. Пред..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 22.02. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ (нови книги) Алеко Константинов. Бай Ганьо. До Чикаго и назад, пътеписи, разкази, фейлетони. 402 стр., ок. 7А, Фама+, 2025. Мика Валтари. Синухе Египтянинът. 600 стр., 7А, Изток-Запад, 2025. Владимир Зарев...
Изложба базар на мартеници, изработени от майсторките от Клуб „Българка“, ще се открие тази вечер от 18 ч. в читалище „Възраждане“. Проявата включва литературно-музикална програма с участието на приятели на читалището. Това е втора поред изложба, посветена на 1 март, като началото беше поставено миналата година. Клуб „Българка“ съществува..
Сега, когато футоролозите ни уверяват, че идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си, в "Срещите" се връщаме към някои изконни човешки качества. Обединихме ги във въпроса: "Какво означава да принадлежиш към човешкия род днес?" Търсим отговорите с писателя Красимир Димовски и богослова Радослав Паскалев.