Съвпадението на двата типа избори е лошо. Няма никаква перспектива, в която който и да било би могъл да спечели от това. Причината е в това, че двата избора имат отношение към различни институции и рискът е едната предизборна кампания да потопи другата. Ситуацията е особена, никога досега не сме провеждали подобен тип избори две в едно“. Това одчерта политологът доц. Антоний Гълъбов.
По думите му, трябва да си дадем сметка за всички рискове пред политическата система. Най-големият от тях е, че българските граждани могат да реагират негативно на това, което виждат през последните месеци и да не участват в избори.
„Най-важното е гражданите да успеят да преодолеят емоционалната си реакция спрямо поведението на политическите партии и да излязат на избори. На 11 юли бе достигнато най-никтото равнище на участие в избори от 1990 г., когато гласуваха 2 млн 700 хиляди души и ако слезем под 2,5 млн., това ще бъде много сериозен проблем, защото означава, че единствената демократична бариера пред установяване на някакъв полупрезидентски режим в България няма да се реализира.“
Доц. Гълъбов подчерта още, че до момента президентът Румен Радев не е припознат като кандидатура на нито една партия. Стратегията на Радев не предполага да бъде партиен кандидат, защото той ще се стреми да има контрол върху следващо управляващо мнозинство в НС. Неговите сметки са да бъде подкрепен от партии, които ще могат да формират мнозинство в следващия Парламент.
„Съчетаването на най-мажоритарния избор – избор за президент с пропорционален избор за НС крие много сериозни рискове пред поведението на политическите партии, които трябва да възстановят доверието на избирателите си. Това е много трудно в момента“.
Доц. Гълъбов обаче бе категоричен, че в България има много качествени и добре подготвени достойни хора, които могат да бъдат издигнати, но въпросът е доколко личният им авторитет би могъл да мотивира избирателите да подкрепят и партиите, които са ги издигнали.
Чуйте повече от звуковия файл:
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност