Великите европейци - Винсент ван Гог, първа част

Не е чудно, че точно Ван Гог е основа за големия мит за бедния, непризнат приживе гений, който твори, въпреки трудностите, богоборец, който умира в битката, но излиза победител. Да, това е мит, красива история. Този образ на нереализираното човешко желание обаче има здрава опора – фантастичните слънчогледи и ириси на Ван Гог, звездните му небета и земните му ниви, внезапните църкви и черните гарвани. Няма друг като него. Пък и защо ни е друг, него вече го има.

„Изкуството е дълго, животът е кратък, а ние трябва търпеливо да чакаме, докато опитваме да продадем кожата си колкото може по-скъпо“ – пише още Ван Гог в писмото до Бернар. И така всява съмнение в мита за бедния непризнат гений. 

Първо, Ван Гог никога не е бил истински беден. Баща му е пастор с малка заплата, но църквата му дава дом, прислужница и други екстри. Трима роднини са прочути търговци на изкуство, друг е адмирал, началник на пристанището в Антверпен, дядо му по майчина линия е книговезец, който работи за европейски кралски дворове. Самият художник завършва частна гимназия, свободно говори английски, немски и френски и е така начетен, че в Париж приятелите му викат „Спиноза“. 

Второ, той не е гениален дилетант, както се смята. Да, започва с рисуването едва на 27, но вече познава историята и теорията на изкуството, познава и класическите творби, и новите тенденции. Учи рисуване при различни майстори, кара курсове в няколко академии, чете най-модерните книги за технологията на рисунката, цвета и композицията. Трето, Винсент и брат му, Тео, имат не просто добра връзка, а план буквално да „създадат“ и да подготвят публиката за новото поколение художници след импресионистите. За целта Винсент рисува, а Тео не просто го подпомага, той му плаща 220 франка на месец, към два пъти повече от заплатата на френски държавен чиновник. 

Освен издръжката, купува му бои, платна и други материали, дрехи и книги, плаща пътуванията и леченията му. Идеята е Ван Гог да стане основа на новото поколение художници. През 1888 той отива в Арл и наема Жълтата къща, за да основе творческа колония от хора, които рисуват заедно и обменят идеи, Тео ги продава, и всички са щастливи. Е, не става точно така, но такъв е началният план. Още един фалшив стълб на мита за бедния гений е, че през живота си Ван Гог продава само една работа и умира непознат и непризнат. Не е вярно. 

В Париж той е приятел с импресионистите, участва в техни изложби и името му е известно. Още през 1882 получава поръчка за 12 графични изгледа от Хага по 1 талер бройката и пише на Тео: „Първата овца вече премина моста!“. През 1884 златар от Айндховен поръчва 6 картини. После са продадени „Червеното лозе“, един автопортрет и „Селски път с кипариси“. 

Да, не изглежда кой знае какво за 10 години да продадеш двадесетина творби, но трябва да се имат предвид четири факта. Първо, други прочути художници също продават малко. Второ, през първите 6 от тези години Винсент още „учи“, а картините му са тъмни и непродаваеми. Чак в Париж, под влияние на импресионистите, Ван Гог започва да рисува като себе си. Трето, в последните 4 години той твори стотици шедьоври, които никой пазар не може да погълне. И четвърто – умира едва на 37, когато славата му започва да расте. През 1888 критиците – Кан и Фенелон се изказват ласкаво за него в обзор за изложбата на „независимите“. Анри Орие пък пише в „Меркюр де Франс“ за „удивителния холандец“ и го нарича наследник на Рембранд и Халс. Октав Мирбо съветва Роден да си купи картина на Ван Гог, а Дега и сам се сеща. Та толкова с идеята за непризнатия гений.

Винсент Ван Гог е роден през 1853 година в Зюндерт, Нидерландия. От малък е труден характер, не обича да общува с хора и често е в конфликт с родителите си. На 16 постъпва в Гупил и Ко, голяма фирма за търговия с изкуство и след 4 години обучение го пращат в Лондонския клон. Там, а после и в Париж, той постига успехи, но от самота и любовна мъка изпада в депресии, отдалечава се от бизнеса и се обръща към религията. Готви се за изпити по теология, но, изненадващо, латинският и гръцкият се оказват много трудни и се отказва. 

Изкарва нещо като курс за непрофесионален проповедник и отива в Боринаж, област с въглищни мини, където цари голяма бедност. Там Винсент рисува скици от мизерния живот на енориашите си, раздава малкото, което има, на най-бедните и започва да живее като тях. Църквата обаче не приема това и го уволнява, а той зарязва божиите дела и през 1880 се обръща изцяло към рисуването. 

Първо учи анатомия и моделиране в Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел, а след година отива в Хага да вземе уроци от братовчед си Антон Муве, вече известен художник. Муве го хвърля в дълбокото - поръчва му да се върне след няколко месеца, като направи голяма серия рисунки с въглен и пастел. 

Между двете обучения обаче Винсент се влюбва за пореден път - в братовчедка си Корнелия, или Кий. Както и всички останали жени, които обича, тя е по-възрастна. Освен това е наскоро останала вдовица с дете на ръце. Дошла е на гости при родителите му в Итън, а Винсент я преследва. Кий не е доволна, а когато той предлага брак, става рязка: „Не, никога, по никакъв начин!“ Това за пореден път разбива сърцето на художника.