Сигурен съм, че един отговорно менажиран преход към Зелена икономика може да направи от България силно развита и просперираща държава. Това заяви онлайн в своето емоционално приветствие президентът на България (1997-2002 г.) Петър Стоянов при откриването на първата по рода си у нас международна конференция „Икономически, регионални и социални предизвикателства в прехода към Зелена икономика“. Тя се проведе днес едновременно присъствено - в Епископската базилика на Филипопол, и в онлайн формат. Организатор на конференцията е катедрата „Икономически науки“ към Факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със съдействието на Община Пловдив.
„Преходът към зелена икономика не е просто поредната рутинна инициатива на политици и учени, а една от най-важните мисии, пред които е изправено човечеството. Зеленият преход е мисия, чиято важност категорично не се осъзнава от повечето жители на нашата планета. И това я прави истинско предизвикателство и за учени, и за политици, и за интелектуалци, за представителите на гражданското общество и медиите. Участниците в конференцията сте част от тези усилия и съм сигурен, че ще бъдат ползотворни“, каза Петър Стоянов.
В своето онлайн обръщение евродепутатът Радан Кънев приветства организаторите за първия по рода си форум у нас и подчерта, че конференцията е във верния формат надебатите по темата, които тепърва предстоят. Той акцентира факта, че отговорността за т. нар. Зелена сделка е на всяко отделно общество, на всяка една страна-членка на ЕС. „Необходимо е да очертаем собствена стратегия, за да бъде преходът от полза за нас, а не тежест. Ние трябва да не се отказваме от технологичното си развитие и успоредно с това да се справим със заплахата то да унищожи света, в който живеем. Това е тясната пътека, по която трябва да вървим. А не да се върнем назад и да отречем прогреса, не и да се потопим в него в такава степен, че той да застраши съществуването ни, защото такъв риск видимо има. Решението е да го направим заедно – точно като хора на науката, които могат да дадат верните отговори, като хора на политиката, които да ги приложат, дори когато е трудно да намерим пътя напред“, каза Радан Кънев.
„Разговорът за Зелена икономика, Зелен преход, екотехнологии днес е повече от актуален, оказва се – и животоопределящ и животоспасяващ“, каза в словото си при откриването на международната конференция заместник-ректорът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проф. Антон Илиев. Той изтъкна, че сред достойнствата на академичния форум са не само научната проблематика и участието на изтъкнати учени и експерти, доказани професионалисти от различни области на икономиката, строителството, енергетиката, регионалното развитие, но и интересът от страна на представители на Европейския парламент и на Европейската комисия. „Надяваме се, че те ще станат поддръжници на родените в дискусиите идеи“, каза проф. Антон Илиев.
Приветствие към участници и организатори отправи и кметът на Пловдив г-н Здравко Димитров. С онлайн обръщение в откриването на конференцията се включи също директорът на дирекция „Чиста планета“ към Европейската комисия Розалинде Ван Дер Влис. В отделните панели на академичното събитие участваха представители на научната мисъл и бизнеса от Великобритания, Южна Корея, Русия и други страни. Дискутираха се идеи как българската икономика да се справи с прехода и да се възползва от възможностите, които той предоставя.
Над 30 доклада бяха представени от лектори, сред които световни учени в областта на промените в климата: оксфордският професор Джеймс Никсън, професор Крис де Нюбърг от университета в Маастрихт, двама професори от Финансовия университет при правителството на Руската федерация, доктор Стефка Славова, директор в Световната банка, и други. От българска страна вземаха участие учени от БАН, УНСС, Югозападен университет, ПУ, УАСГ, Минно-геоложкия университет и други висши училища.
Един от основните панели, който се организира със съдействието на Тракия икономическа зона, бе посветен на секторните ефекти на Зеления пакт върху важни отрасли на икономиката – минната индустрия, енергетиката, строителството, туризма и други.
Рисковете и възможностите пред финансовия сектор и натискът върху бюджета бяха друг акцент в събитието. Регионалните дисбаланси и социалната цена на прехода, новите зелени работни места и пазарът на труда в условията на зелен преход бяха дискутирани с участието на проф. Йордан Хростосков – бивш вицепремиер, и проф. Георги Шопов – бивш зам.министър на труда, както и представители на синдикатите и работодателите.
Днес се навършват 90 години от създаването на Българското национално радио. На 25 януари 1935 г. с указ на цар Борис ІІІ радиоразпръскването в България става държавна собственост. От 14.00 до 16.30 часа ще има специално предаване на всички програми на националното радио. По традиция празникът ще бъде отбелязан с тържествена церемония по..
Нов председател на Адвокатската колегия в Пловдив избират днес пловдивските адвокати. За поста се борят двама адвокати – Пламен Бонев и Ганчо Толев. Общото събрание започва в 10 часа в Аграрния университет, а утре продължава в сградата на Адвокатската колегия. Новият председател ще има мандат от три години.
Университетската болница за активно лечение "Свети Георги" в Пловдив получи модерна апаратура за диагностика и мониторинг на деца от "Българската Коледа". Апартурата е на стойност 146 880 лева и се очаква допълнително дарение на още една централна мониторингова система. Клиниката по педиатрия бе оборудвана с две високотехнологични системи,..
Кръгла маса за п риобщаването на децата със специални образователни потребности чрез спорт се провежда днес в Пловдив. Форумът се организира от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, Българска федерация по хокей на трева и Спешъл Олимпикс България. Сред участниците са университетски преподаватели,..
Вече е разчистено свлачището на пътя Пловдив-Смолян, съобщиха от полицията. Около 18 часа бе съобщено за свлечена земна маса на платното, на няколко километра след Бачково, в посока Смолян. До разчистването на пътя автомобилите се пропускаха само в едната пътна лента.