„ Това което се гласува в Страсбург е първа стъпка към изграждане на едно повишено сътрудничество в сферата на здравеопазването, което би следвало в един по-късен етап да доведе до изграждане на Европейски здравен съюз. Защо? Защото ковид показа, че националните решения не могат да бъдат устойчиви, че заразата не познава граници и трябва да се приемат общоевропейски решения в сферата на здравеопазването. Ковид просто акцентира върху необходимостта – да - здравеопазването е от компетенцията на националната държава, но само общоевропейския отговор може да даде устойчиво решение на въпроса“.
Евродепутатът Радан Кънев, също член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, в разискванията по темата в пленарна зала подчерта
„В този общ дебат за европейската здравна политика основната политическа тема е докъде се простират компетенциите на националната държава и откъде започват тези на Съюза. Допуска ли принципът на субсидиарност европейските институции да се ангажират с проблеми на здравеопазването в отделни държави членки? Общата поръчка на ваксини, въпреки началното забавяне, е безспорен успех. Днес Европейският съюз е с най-високи нива на ваксинация, при най-добри цени и максимални гаранции за безопасност в световен мащаб, но изчерпва ли това възможностите на Съюза да влияе на здравната политика? Моят отговор е категорично не. Нужно е много повече, защото принципът на субсидиарност допуска, но и изисква намеса тогава, когато отделна държава не се справя с кризата и застрашава здравето и живота на своите граждани, а през отворените ни граници и на всички европейци“.
Изключително важно за всички граждани на ЕС, че с приетата вече законодателна инициатива се гарантира, че правомощията на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията ще бъдат разширени отвъд заразните болести и ще обхванат и други заболявания като диабет, сърдечно-съдови, респираторни или психични заболявания, поясни Петър Витанов
„От една страна ние приехме регламент, свързан с повишаване на правомощията на ЕЦПКЗ, така че той да има възможност да се занимава не само с намиране на решения със зарази и заболявания, но и с по широк кръг от заболявания, които представляват съществен проблем за европейските граждани като например онкозаболяванията.“
Държавите членки на ЕС, трябва да разработят национални планове за готовност и реакция и да предоставят навременни, съпоставими и висококачествени данни, казват евродепутатите. Българският евродепутат Цветелина Пенкова допълва по темата
„На базата на тези планове ще се изготви един общ план. Темата за здравеопазването винаги е била много силен прерогатив на всяко едно от националните правителства. И Съюзът не иска да иззема тези правомощия, тъй като нивата на развитие и самите системи са много различни в рамките на Съюза. Това са първите стъпки, които ще се предприемат. На базата на тези планове ще се изгради една обща рамка за мерки и действия в кризисни ситуации“.
С разширяване на правомощията на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията се цели да се предвиждат по-добре, да се подготвят и управляват бъдещи заплахи за здравето. Здравният икономист Аркади Шарков коментира
„ Когато говорим за разширени правомощия тогава говорим за синхронизирано законодателство, статистка и насочване на информация съответно за какво би следвало да се запаси държава А, В, или С по отношение на здравните си ресурси за борба с едни бъдещи пандемии. Както по отношение на човешките ресурси, така по отношение на медицинските изделия и консумативи, така и не на последно място по отношение на лекарства за борба, именно с подобен тип заразни заболявания“.
Прието законодателно предложение за по-ефективно предотвратяване, по-добра готовност и по-бърза реакция на ЕС при бъдещи кризи и сериозни трансгранични заплахи за здравето е също стъпка в тази посока. Българският евродепутат Петър Витанов поясни още.
„Отделно повишаване на сътрудничеството в сферата на здравеопазването е абсолютно необходимо. Ковид сертификатите бяха стъпка на този общоевропейски отговор, който позволи да се възстанови нормалността поне в придвижването. Това са само началните стъпки. Надявам се тази идея да бъде доразвита с много и различни предложения“.
Повечето българи отчитат увеличение на цените в търговската мрежа, за разлика от политиците. Има ли спекула и колко адекватни са набелязаните мерки срещу нея по пътя на България към еврозоната? Според икономиста Румен Гълъбинов през последните два месеца се забелязва увеличение на цените на някои хранителни стоки в търговската мрежа. Това бе и..
Големите ремонти по пловдивските булеварди и улици, които са на стойност над 85 милиона лева, ще приключат до началото на новата учебна година. Това заяви в интервю за Радио Пловдив заместник-кметът по строителство и инвестиции инж. Хакъ Сакъбов. По думите му, засега няма обективни причини за забавяне на започнатите в началото на юли дейности...
Три протеста – пред Съдебните палати в София, Пловдив и Бургас срещу решението на съда в Несебър да пусне под домашен арест 18-годишния Никола Бургазлиев, прегазил на тротоара в Слънчев бряг двама възрастни и три деца. По темата говорим с Нинелла Върбанова от сдружение „Ангели на пътя“. Върбанова каза, че целта е да покажат тяхното отношение и на..
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..