Родена е през ХI век в градчето Епиват, на Мраморно море, недалеч от Константинопол в заможно семейство, по произход българи. Още като девойка тя раздавала скъпите си дрехи на бедните, следвайки Христовата повеля за любов и милосърдие към нуждаещите се. 

Когато родителите й починали, тя раздала имуществото си на сиромасите и като поклонница обиколила много храмове и обители край Константинопол и Йерусалим, сетне заживяла като отшелница в Йорданската пустиня. След време ѝ се явил ангел, пратен от Бога, който й казал да се върне в отечеството и там да остави тялото си. Св. Петка се върнала в родния си Епиват и след две години починала.

След време открили гроба й и видели, че тялото й е нетленно. Пренесли го в главния храм на Епиват и го положили като драгоценна реликва – край него ставали чудеса и много болни оздравявали. През 1238 г. Цар Йоан Асен II наредил мощите на св. Петка да бъдат донесени в българската столица Търново. Там те престояли два века, след което през османския период странствали през Видин, Белград и Константинопол, за да стигнат накрая до влашкия град Яш. 

Заради дългото пребиваване на мощите на светицата в българската столица тя започнала да се почита като небесна покровителка на българския народ – традиция, която е запазена и досега, а самата нея наричат света Петка Търновска или Българска.