Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци – Рихард Вагнер, трета част

След скандала с Матилде Везендонк, Рихард Вагнер ближе рани във Венеция, но намира и нови покровителки. През 1862 саксонският крал дава амнистия и той се връща за концерт в родния Лайпциг. Следва голямо турне из Европа и Русия, и поредната съдбоносна среща - с диригента Ханс фон Бюлов и жена му Козима. 

Всъщност първата им среща е в Париж през 1853, когато Вагнер гостува на приятеля си Лист. Дъщеря му, Козима, е на 15, кльощаво, незабележимо момиче, докато той е прочут композитор на 40, чиято музика тя боготвори. Втората среща е в Цюрих 4 години по-късно. Козима вече е жена на фон Бюлов, а Вагнер се заглежда по нея. Рихард и Козима признават любовта си две години по-късно, в един берлински нощен файтон. „Този път не се шегувахме, а се гледахме в очите. И ни обзе страстно желание да признаем чувствата си, но думите бяха излишни“ – пише в мемоарите, които всъщност записва Козима - не само негова любовница, но и официална секретарка. 

През 1864 Вагнер е във Виена, но бяга в Цюрих от данъчно разследване. Там получава покана, която слага край на финансовите му тегоби. Лудвиг II, 18-годишният крал на Бавария, не просто обожава музиката на Вагнер, но го има и за свой духовен баща. Да не говорим, че хомосексуалният крал вероятно е и влюбен в композитора. Той го ревнува от жените и специално от скандалната Козима. Тя има две дъщери от фон Бюлов, а ражда щерка и на Вагнер. Лудвиг назначава Вагнер за съветник, плаща дълговете му и му дава неограничено финансиране. Рихард и Козима живеят открито заедно и това е част от новия скандал. Някои придворни са недоволни от близостта на краля с Вагнер - човек с анархистично минало, а още по-недоволни от факта, че фаворитът получава неограничени средства от хазната. Тя не е особено дълбока, но за глезотиите и разкоша на Вагнер пари винаги има. Срещу него се плетат интриги, положението става нетърпимо и той се маха от Мюнхен. Това обаче не значи, че щедрата издръжка спира, напротив, практически до края на живота си Вагнер продължава да е основен фактор за източването на баварската хазна. 

Вагнер търси в Швейцария и Франция подходящо място, но идва новината за смъртта на съпругата му Мина. Като свободен човек, той наема къща край Люцерн и прибира Козима с всичките деца. Те стават пет, след като после се раждат Ева и Зигфрид. Междувременно той завършва единствената си комична опера - „Нюрнбергските майстори певци“, доста напредва и с някои части от цикъла за нибелунга, но държи да го демонстрира в цялата му изумителна прелест. През 1870 фон Бюлов и Козима най-после се развеждат, а след месец тя се омъжва за Вагнер. 

За 33-я рожден ден на жена си той композира и с камерен оркестър представя на стълбите пред къщата им музикалната идилия „Зигфрид“. Тя е свързана с родения малко по-рано техен син, но използва мотиви и от едноименната музикална драма, трета част от “Пръстенът на  нибелунга“. Краят на цикъла вече се очертава и Вагнер търси подходящо място за новия оперен театър, с Козима избират Байройт. Общинският съвет дава безвъзмездно земята, но, въпреки срещата с канцлера Бисмарк, той не дава пари от хазната. Средствата се търсят чрез благотворителни акции на „Вагнеровите общества“ и концертно турне на Вагнер, но има едва една трета от нужната сума. Пак се намесва обаче Лудвиг II и проектът за театрален комплекс, който включва и голяма къща за семейство Вагнер, е завършен през 1875. Това е огромно усилие и Рихард, в типичния си леко превзет стил, казва на Козима: „Всеки камък тук е червен от моята кръв - и твоята!“

През 1876 Вагнер е на 63 и изживява огромен триумф, като открива театъра в Байройт с величествения цикъл „Пръстенът на нибелунга“. Той е от 4 музикални драми – „Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, с продължителност около 16 часа, а представянето им е огромно изпитание и за изпълнители, и за публика. В основата на цикъла са немският епос „Песен за нибелунгите“ и староскандинавски саги. Джуджето Алберих завладява рейнското злато и изковава пръстен, който дава власт над света. Один, върховният, отмъква пръстена, но джуджето го прокълнава. 

Междувременно обаче Один го дава на великаните Фафнир и Фазолт, задето му построяват приказния замък Валхала. Проклятието на Алберих ги застига, те се скарват, Фафнир убива Фазолт, става дракон и пази пръстена в пещера. Човекът, който не познава страх - Зигфрид, убива дракона, но на свой ред е убит. Накрая проклятието застига и боговете – Валхала изгаря, а те загиват в огъня. Ако ви прилича на нещо от Толкин, да, същото е – и можем да си представим как тази история е посрещната през романтичния 19 век. Цикълът е триумф, присъстват кралски особи, изтъкнати интелектуалци и музиканти от цяла Европа. Едвард Григ намира цикъла за „божествено композиран“. Разбира се, има и критици. Френският „Фигаро“ нарича „Пръстена…..“ „сън на лунатик“, но французите винаги са ревниви, щом някой ги изпревари в изкуството. Самият Вагнер не е чак толкова доволен от фестивала, защото, вместо печалба, той му носи 150 000 марки дългове. 

Славата обаче остава, а Байройт и до днес е престижен музикален форум. В следващите години Вагнер работи върху последната си музикална драма - „Пърсифал“. Това отнема 4 години, повечето от които прекарва в Италия поради здравословни проблеми. А и да е далеч от Козима – защото е там с последната си любов – Джуди Готие, писател и преводач. Премиерата на „Пърсифал“ е през 1882, на втория фестивал в Байройт. После Вагнер и Козима отиват във Венеция, а на Коледа той дирижира за последен път. На 13 февруари 1883 следобед сърцето на Рихард Вагнер спира. 

Погребват го в градината на къщата в Байройт, а на церемонията звучи погребалният марш от „Залезът на боговете“. Много подходящо за някой, считан за един от човешките музикални богове на всички времена.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

ХХ юбилеен иконографски събор в Бачковския манастир

В Бачковския манастир от днес до 30 август ще се проведе ХХ юбилеен иконографски събор и ще бъде открита годишната изложба на Българско иконографско сдружение.  В рамките на събора ще бъде представена кратка история на глиптиката и ще се направи демонстрация на древния метод за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни.  Гостите от..

публикувано на 25.08.25 в 07:44

„Алтер его“ - спомен за Христо Карастоянов с песен и усмивка

За големия български писател и приятел на „Алтер его“ ще говорим тази събота. През 2025 г.. той щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ отбелязахме това през февруари. Сега, в края на август, ще ви припомним за  споменатото предаване. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав Христов. Той..

обновено на 23.08.25 в 08:45

В "Срещите" за думите и световете

"Думите са като врабчетата. Когато се приближавам, за да им се любувам или да се снимам с тях, се разбягват и ме гледат недовррчиво. Когато бързам само да напълня хранилката им, се спускат и кацат по раменете ми. Разбират кога искам да нахраня егото си и кога гладните и нуждаещите се".  Цитътат е от книгата "Кукумяв" на Николай Илчевски.  За..

обновено на 23.08.25 в 08:36

Рок мюзикълът "Коса" ще има премиера на Античния театър

Продължава OPERA OPEN 2025. Премиерата на рок мюзикъла „Коса“ е тази неделя, на  24 август, на Античния театър. Постановката се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Създаден преди повече от половин век, „Коса“ остава символ на антивоенното движение в САЩ и епохата на хипитата. Той е сред най-успешните..

обновено на 22.08.25 в 14:55

Великите европейци - Карл Велики, втора част

„Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст…..Главата му беше кръгла, очите – твърде големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействаше за увеличаване на неговото обаяние и достойнството на фигурата му…..” Така летописецът Айнхард описва Карл Велики, средновековния..

публикувано на 22.08.25 в 14:00