Отдел "Специални сбирки"
“В ръцете си държа султански ферман до Православния манастир в Синайската гора с разрешение за извършване на търговски дейности със земите на манастира. Той е един от многото изящни документи на Османо-турската администрация от 1792 година, който се съхранява в богатите фондове на българския исторически архив, част от колекциите в Отдел „Специални сбирки“.
С този свитък, изписан калиграфски в два цвята, ни посреща завеждащият отдела в НБ „Иван Вазов“ Пловдив д-р Петко Георгиев. Разположен в дъното на Първа читалня, щом отвориш вратата му, влизаш в друго време.
В друго време
Можеш да се върхнеш в средата на 10 и началото на 11 век с византийски пеграментен паметник, например. В него на ръка са изписани неделни евангелски четива, непроменяеми от тогава до днес. След това можеш да пребродиш няколко столетия и да видиш как е подредила личния си хербарий от Шотландско и Ирландско море лейди Емили Странгфорд. Дарен на тогавашния кмет на Пловдив Вълчо Шопов заедно с личната ѝ Библия, в която си е водила записки, днес и двата документа се съхраняват в Отдела „Специални сбирки“. Така, както и първият от 36-те тома на Енциклопедията на Дидро от 1779 година. И като редица още безценни ръкописи и артефакти, чието събиране в колекция официално е поставено точно преди век, ракзазва директорът на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев.
„Идеята на създателя му - директорът Борис Дякович, един забележителен експерт, специалист и човек, който е направил от пловдивската библиотека много сериозен национален институт, е насочена точно към това - да се запазят старините и да бъдат показвани на бъдещите поколения, за да се помни историята и паметта да остава. Нещо, което ние сега много сериозно трябва да се замислим, защото в последните години усилията ни, като че ли най-малко са насочени към това да запазим паметта, напротив, какво ли не правим да я загубим“.
Не са загубени и са гордост за всяка библиотека редица стари ръкописни книги, споделя д-р Петко Георгиев.
„Няма един и същи ръкопис, просто защото писачът и граматикът винаги влагат различна душа и енергия в това, което правят. Затова тази колекция е една от най-големите у нас със славянски, византийски, османо-турски, персийски, арабски, етиопски ръкописи. Втората голяма колекция е българският исторически архив. Тук се съхраняват документи от национална величина. Защото пловдивската библиотека е основана като национална библиотека на Източна Румелия, когато Тракия е биещото сърце на България. И нашето хранилище успява да събере и запази огромно количество матераили“.
Освен ръкописите, историческите дикументи и старите книги, в този отдел се съхранява и забележителна колекция от Възрожденска книжника. А каква е емоцията, когато се разтваря свитък или се отгръща страницата на старинна книга? Макар и 16 години да го прави като завеждащ отдела „Специални сбирки“, д-р Георгиев, признава:
„Особено ако в един ръкопис намерите косъм от брада, накапано от свещ или петно от вино...Вие отваряте история, портал към времето!“
През този портал – за да се запази всяка, дори и невидима негова следа - се влиза с бели ръкавици. А хората, които могат да работят с ценностите, са учени и докторанти.
В наши дни
Голямото желание на библиотеката, обаче, е да отвори достъпа до тях чрез новите технологии, посочва заместник директорът ѝ Антоанета Лесенска:
„Това е задача, по която работим с дигитализацията на отделните колекции. Започнали сме с най-старите ни притежания. В момента голяма част от славянската ни колекция е достъпна онлайн. Трябва да поработим върху гръцката и османо-турската и да продължим с ценните издания от Средните векове, възрожденската ни периодика... Има каквпо да покажем в бъдеще.
И ако със собствени средства и с финансиране по различни програми НБ „Иван Вазов“ ще продължи да дигитализира ценностите, съхранявани в Отдел „Специални сбирки“, във Фоайе Изкуствотека на 15 ноември ще се открие изложба по случай неговия 100 годишен юбилей. А на следващия ден през фейсбук страницата на библиотеката ще може да се проследи и онлайн изданието на Националния колоквиум „По следите на българската книга“ с българско и международно участие на учени, които ползват фонда.
Репортаж може да чуете в звуковия файл, а видео - в youtube канала ни, за който може да се абонирате, за да следвате още видео-истории. И тук:1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..
Шест поетически книги бяха номинирани за наградата в Националния конкурс за поезия „Иван Николов” за 2025 г. От издателство "Жанет 45" съобщиха, че на днешния ден, 28-ми февруари, който е и рожден ден на патрона на наградата Иван Николов, обявяват излъчените от журито номинации. Те са избрани сред предложените за участие в конкурса общо 67..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..