Никога не вярвайте само на очите си. Тази вяра – и предразсъдъците, натрупани върху нея - водят човечеството до загуби.
Например в астрономията загубихме цели 18 века прогрес. Щяхме да бъдем с толкова напред, ако древните гърци вярваха не на очите си или на Платон и Аристотел, че Слънцето се върти около Земята, а на Аристарх от Самос, че Земята се върти около Слънцето. И не трябваше да се стряскат от „аргумента“ на Клавдий Птолемей, че ако Земята се въртеше чак толкова бързо, колкото предполага Аристарх, то хората, щяха да се разхвърчат, освен ако не са заковани. Подобни предразсъдъци, плюс липсата на технически и математически инструментариум, за да има точни доказателства, доведоха до забрава на постиженията на Аристарх. Чак през 16 век хелиоцентричната му теория бе преоткрита от Коперник и описана в предизвикателната книга „За въртенето на небесните сфери“. А след него темата подеха Бруно, Галилей, Кеплер, Нютон, за да развият науката за планетите и звездите до днешните мултивселенски измерения.
Идеята за хелиоцентризма се ражда още през 3 в. пр.н.е. е фантастично постижение на Аристарх от Самос, наричан „Коперник на древността“. До него властва теорията за геоцентризма - Земята стои неподвижно в центъра на Вселената, около нея, по кръговите орбити на небесните сфери, се въртят Слънцето и планетите, а на горните сфери са закачени малки светилници, наречени звезди. Тка е прието, независимо от многото противоречия с наблюдаваните явления. Аристарх от Самос обръща всичко с главата нагоре. Теорията му е толкова безумна, че нищо чудно съвременниците да го смятат повече за пияница, отколкото за истински изследовател на природата.
Да, родният му Самос е прочут с прекрасно вино, а прекаляването с него понякога ражда небивалици в главите. Например, че не Земята, а Слънцето е застанало неподвижно в центъра на Вселената и не то се върти около Земята, а обратно. Че, освен около Слънцето, Земята се върти и около собствената си ос. Че небесната сфера е много по-голяма, отколкото се мисли, а звездите също са слънца. За съжаление, „Предположения“, оригиналното съчинение на Аристарх, където се излага хелиоцентричната теория, не е оцеляло, но има авторитетни свидетелства.
Плутарх пише: „Аристарх се опитва да обясни небесните явления с предположението, че небето е неподвижно, а земята се движи по еклиптиката и същевременно се върти около оста си“. Дръзко, а – и то без телескоп. Архимед пък е още по-подробен: „Аристарх в своите „Предположения“ смята, че неподвижните звезди и Слънцето не менят положението си в пространството, а Земята се движи по окръжност, в чиито център се намира Слънцето и че центърът на сферата на неподвижните звезди съвпада с този на Слънцето“.
Малко нещо се знае за Аристарх. Смята се, че е роден около 310 г. пр.н.е. на остров Самос. Откритията му са така значими, че летището в Самос носи неговото име, въпреки че там са родени и други прочути люде – математикът Питагор и философът Епикур например. Да не говорим, че това е домът на богинята Хера, властната и ревнива съпруга на върховния Зевс.
Нямаме представа за семейството и детството на Аристарх, но между 23 и 30 учи в Александрия при Стратон, водещ философ перипатетик. Сам Клавдий Птолемей казва, че през 280 година, на около 30, Аристарх прави астрономически наблюдения в периода на слънцестоенето. Въпреки че е известен най-вече като астроном, в древността мнозина са наричали Аристарх „математикът“ - доказателство за развитието му в традицията на енциклопедичната античност. Единственото запазено оригинално съчинение на Аристарх, е „За големините и разстоянията между Слънцето и Луната“. Чрез сложна комбинация от наблюдения на фазите на Луната, слънчеви затъмнения и други явления, той свежда отношенията между Слънцето, Луната и Земята до правоъгълен триъгълник и прави изчисления, с които фактически поставя основите и на тригонометрията. Стига близо до реалната големина на Луната, но, макар грешките, свързани със Слънцето и разстоянията между трите тела да са значими, остава важният факт - Аристарх проправя пътя в тази посока. К
нигата на Аристарх е безценен шедьовър, въпреки че разсъжденията и сметките в нея се базират не на хелиоцентризма, а на класическия геоцентризъм. Според някои е така, защото книгата е писана, преди той да се замисли върху хелиоцентризма. Други са на мнение, че идеята му за хелиоцентризма е по-скоро хипотеза, развита, но после изоставена заради заплахата да бъде обвинен в безбожие. В античния свят, също като в християнския, се смята за неучтиво към боговете да се измъкне Земята от престижното централно място във Вселената и да се захвърли в някакъв луд танц по небесата.
Така или иначе, факт е, че приживе хелиоцентричната теория на Аристарх не намира подкрепа, а след смъртта му около 230 г. пр.н.е., идеите му буквално се стопяват в сянката на времето. Тези му идеи.
Иначе има други постижения, които се помнят. Аристарх например усъвършенства календара, като определя дължината на годината на 365 дни, плюс ¼, плюс 1/1623 дни. С други думи, добавя фамозния 29-и ден към февруари на всеки четири години. Предлага и тъй наречената „Голяма година на Аристарх“, свързана с цикличността на затъмненията в период от 4 868 години. Вероятно няма да се учудите, че Аристарх усъвършенства слънчевите часовници и изобретява плосък слънчев часовник. В оптиката също прави значими изследвания, като стъпва на идеята, че цветовете на предметите възникват от светлината, която пада върху тях, а на тъмно те нямат цвят.
Това сякаш описва обаче и съдбата на самия Аристарх от Самос – човек, чиито постижения дълго стояха безцветни в тъмата на времето, но още с първите лъчи на мисловната светлина, която ги огря, засияха в ярки цветове.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Един от първите деятели на подводната дейност в България инж. д-р Илия Щирков представя книгата си „Подводни мемоари“ в Народна библиотека „Иван Вазов“. Събитието се провежда по повод 60 г. от началото на водолазната дейност в Пловдив и 35 г. от основаването на подводен клуб "Нептун", който е организатор. В нея той споделя своите спомени..
Близо 100 събития в 13 града са включени в програмата на 12-та поредна Нощ на театрите, която „отваря вратите“ на сценичните изкуства към сърцата на зрителите. Инициативата продължава три дни - от 15 до 17 ноември, а символичното начало на Нощта поставя дискусия със студио на живо от Драматичен театър – Пловдив. В Нощта на театрите ще..
Мюзикълът „Дух“ по едноименния холивудски филм с Деми Мур, Патрик Суейзи и Упи Голдбърг в главните роли прави премиерата си в Манчестър през 2011 г. и веднага след това превзема сцените на Уест Енд и Бродуей. Либретото пише Брус Джоел Рубин, а музиката е на Глен Балард и Дейв Стюарт, когото публиката познава от Eurythmics. Сюжетът разказва за..
Днес започват 40-дневните коледни пости, които завършват на 25 декември - Коледа. Постът не е само въздържание от храна, а и от негативни мисли, думи и действия. До 24 декември включително, не трябва да се ядат храни от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. До 22 ноември вярващите трябва да ядат само растителна храна, а от..
За загадката Иван Хаджийски си говорим тази събота с философа Тони Николов в "Срещите". Ученият, който с колело обикаля България, за да нарисува истинския портрет на българина и да каже, че "Душевността на човека се определя от обществения му бит." Слушайт, интересно е.