Растеж ще има, ако дефицитът се намали плавно за три години

Дефицитът в държавния бюджет е 3,5 % от Брутния Вътрешен Продукт т. е. около 5 млрд. лв. Може да се планира неговото постепенно свиване през следващите три години. Висш пилотаж е какъв ще е темпът на това намаляване на дефицита, а това до голяма степен зависи и от решенията на политиците. 

Това коментира пред Радио Пловдив Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. 

Той обърна внимание, че от началото на годината България е изплатила близо 1 млрд. и 200 млн. лв. дългове. А през март догодина предстои ново плащане по еврооблигации за 1 млрд. 250 млн. евро. Те са седемгодишни и са взети през 2015 година.

Използване на фискалния резерв, теглене на нови заеми или рефинансиране на стари - това е нормалният процес на управление на публичните финанси. 

Публичните и семейните финанси 

Богданов припомни, че публичните финанси се управляват по логиката за цикличност на икономиката - с кризи и периоди на бърз растеж. За да няма рязко свиване на държавните разходи и ежегодно вдигане на данъците, правителствата следват средносрочни политики по доходи, пенсии, по финансиране на определени публични сектори и публични инвестиции. Икономиката обаче не винаги се развива равномерно. 

За България в периоди на висок икономически растеж не просто липсва дефицит, а има висок бюджетен излишък. Тогава държавата събира повече, отколкото харчи.

Когато обаче има икономическа криза като тази, причинена от пандемията, държавата може рязко да свие разходите като съкрати социални плащания, пенсии, заплати или да уволни хора. Ако се очаква кризата да е краткосрочна, в този период държавният бюджет действа като балансьор, като естествен стабилизатор и се прави малко дефицит. 

Богданов обясни, че по същия начин се управлява и семейният бюджет. Дори да останете без работа за един месец не си продавате веднага апартамента и колата, а харчите спестявания, ако имате и търсите да направите мост към следваща заетост и следващ доход. 

Бюджетните дефицити

Големият въпрос е кой какъв дефицит може да си позволи и дали той е резултат от кризата, или е структурен заради политически популизъм, дори неграмотност. 

Ако е последното, се влиза в твърде големи дефицити, твърде високи разходи и ситуацията става неудържима. България беше такъв пример още в късния социализъм, а след това и през 90-тте години на миналия век, отбеляза икономистът. 

България е от страните с най - нисък дефицит за 2020 година, ако се съди по макроданните. Ние дори в тази тежка икономическа криза преминахме с относително малък дефицит - превишение на разходите над приходите, коментира Лъчезар Богданов. Той прогнозира, че същото ще се случи и през 2022-ра година, въпреки политическата нестабилност, трите пъти избори, служебно правителство 

Засега изглежда, че траекторията на публичните финанси е в някаква разумна граница. А дефицитите отразяват икономическата криза и са свидетелство, че възстановяването и растежът не са достатъчно бързи. 

Предизвикателството

Поехме кризата, направихме две години дефицити, влязохме в сценарии, в който всичко се орязва, замразява и спира. Но оттук - нататък икономиката тръгва в посока растеж. Виждаме безработицата отново е на рекордно ниски нива, индустрията се възстановява, износът на стоки е много висок през последните 5 - 6 месеца. Това частично се дължи и на инфлационните процеси, но е факт, че икономиката расте, заетостта расте, доходите растат. 

Това е предпоставка да се планира постепенно свиване на бюджетните дефицити. Планът трябва да е за следващите три години, когато се очаква излизане от кризата и постигане на бърз икономически растеж. Всичко това обаче до голяма степен зависи от волята и решенията на политиците и новите управляващи. 

Заявките Петков - Василев

Ако приемем по номинал изказванията на Кирил Петков и Асен Василев, те казват нещо просто - разчитат да има висок икономически растеж, няма да вдигат данъците и ще запазят благоприятна средата за тези, които генерират доходи, печалби и инвестиции. В същото време ще засилят социалните разходи, за да намалят неравенствата и бедността. 

Това е разумен подход и е по - рационално държавата да събира данъците си, вместо да вдига ставките. 

Икономическият растеж е ключов

Всичките тези приказки за корупция, добро управление, ефективност са важни. Но ако икономиката боксува, няма нови инвестиции и липсва динамика на трудовия пазар, всичко ще катастрофира. Защото колкото и да си ефективен, в една стагнираща икономика, от която инвеститорите и хората бягат, нищо няма да се получи. 

Необходимо е да има икономически растеж и рестарт на публичните инвестиции, включително тези по европроектите. 

Трябва да се действа бързо. Освен да е философски правилно, в тези действия трябва и скорост, категоричен е икономистът. 

Интервюто на Екатерина Костова с Лъчезар Богданов е в звуковия файл.