В своя резолюция болшинството депутати изтъкват риска от алгоритмична пристрастност и оттам – гришки, в приложенията на изкуствен интелект. Те подчертават, че е необходим човешки надзор и силни юридически правомощия, за да се предотврати възможността за определена дискриминация, особено в контекста на правоприлагането или граничния контрол. Човешките оператори винаги трябва да взимат окончателните решения, а хората, наблюдавани от системи с изкуствен интелект /AI/ да имат достъп до средства за правна защита.
Докладчикът по темата, българският евродепутат от Левицата Петър Витанов се обяви срещу внедряването на системи за лицево разпознаване в контекста на правоприлагането, тъй като, по думите му, технологията често води до дискриминационни резултати в широк спектър.
"Все едно да обявим бедните, цветнокожите, имигранти, чужденци за потенциални престъпници, само защото техниката го твърди, но това ли е светът, в който искаме да живеем" – казва Петър Витанов. Той защитава убеждението си с конкретни аргументи.
В дискусиите се обособи и втора група евродепутати, застъпващи твърдо тезата за плътно прилагане на изкуствения интелект в сферата на безопасността. Един от тях е другият български представител в Европарламента – Ангел Джамбазки от ВМРО, който дори алармира, че прекаленото, според него, либерално отношение по този въпрос застрашава самата същност на Европейския съюз.
Болшинството членове на ЕП настояват за постоянна забрана на автоматизираното разпознаване на лица на обществени места, като отбелязват, че гражданите трябва да бъдат наблюдавани само при подозрение за престъпление. Конкретно настояват да се забрани използването на частни бази данни (като системата а „КлиърВю“ (Clearview AI), която вече се използва) и прогнозиране въз основа поведенчески данни от страна на полицията. Според експерта по сигурност проф. Николай Радулов обаче, "Не можем да спрем развитието на технологиите, независимо от правните рамки..."
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно