В своя резолюция болшинството депутати изтъкват риска от алгоритмична пристрастност и оттам – гришки, в приложенията на изкуствен интелект. Те подчертават, че е необходим човешки надзор и силни юридически правомощия, за да се предотврати възможността за определена дискриминация, особено в контекста на правоприлагането или граничния контрол. Човешките оператори винаги трябва да взимат окончателните решения, а хората, наблюдавани от системи с изкуствен интелект /AI/ да имат достъп до средства за правна защита.
Докладчикът по темата, българският евродепутат от Левицата Петър Витанов се обяви срещу внедряването на системи за лицево разпознаване в контекста на правоприлагането, тъй като, по думите му, технологията често води до дискриминационни резултати в широк спектър.
"Все едно да обявим бедните, цветнокожите, имигранти, чужденци за потенциални престъпници, само защото техниката го твърди, но това ли е светът, в който искаме да живеем" – казва Петър Витанов. Той защитава убеждението си с конкретни аргументи.
В дискусиите се обособи и втора група евродепутати, застъпващи твърдо тезата за плътно прилагане на изкуствения интелект в сферата на безопасността. Един от тях е другият български представител в Европарламента – Ангел Джамбазки от ВМРО, който дори алармира, че прекаленото, според него, либерално отношение по този въпрос застрашава самата същност на Европейския съюз.
Болшинството членове на ЕП настояват за постоянна забрана на автоматизираното разпознаване на лица на обществени места, като отбелязват, че гражданите трябва да бъдат наблюдавани само при подозрение за престъпление. Конкретно настояват да се забрани използването на частни бази данни (като системата а „КлиърВю“ (Clearview AI), която вече се използва) и прогнозиране въз основа поведенчески данни от страна на полицията. Според експерта по сигурност проф. Николай Радулов обаче, "Не можем да спрем развитието на технологиите, независимо от правните рамки..."
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..