Великите европейци - Константин Велики, втора част

Преди това обаче обявява сина си за свой наследник, а войниците, сред които Константин е популярен, направо го прогласяват за август. Тогава Константин, също като баща си, живее без брак с Минервина, жената, която обича и от която има син Крисп. През 307 обаче той, пак сякаш по примера на баща си, зарязва Минервина и се жени за Фауста Флавия Максима, дъщеря на Максимиан, абдикиралият по-рано император на Запада, който се връща в политиката и си иска старата титла. Това донася хаос и системата на Тетрархията започва да се срутва като картонена кула, каквато всъщност е. 

Настъпва огромна каша, в която Константин е понижен само до цезар, но се съгласява, защото още не е готов за битка срещу всички. Съюзява се с Максимиан, но му взима дъщерята, без да му даде реална подкрепа срещу Галерий. Разпадането на Тетрархията продължава наистина главоломно, в един момент се оказва, че има не двама, а цели четирима августи, плюс двама цезари, които също напират към най-високата титла. Битката е вече всеки срещу всеки, стига се и до семейни войни, в които Константин залавя тъста си Максимиан и го принуждава да се самоубие. 

Изобщо, ситуацията е прекалено сложна за разказване, но като цяло е важно, че в следващите 17-18 години Константин бавно се разправя с всички претенденти за императорския пост и през 324 осъмва едноличен владетел на Римската империя. Разказът за най-важната битка на Константин обаче не може да се пропусне, тя определя бъдещето не само на Римската империя, а и на света изобщо. През 312 година Константин минава Алпите с около 40 000 души и побеждава зет си Максенций, чиято армия е два-три пъти по-голяма. Максенций се крие зад дебелите стени на Рим, а Константин трябва да реши – обсада или атака. Сериозни съмнения обаче глождят Максенций, той иска съвет от Оракула и получава отговор, че „врагът на римляните ще умре“. 

В същия момент пък с Константин стават още по-магически неща. Според Лактанций, наричан „християнският Цицерон“, Константин сънува преплетени първите две букви от името на Христос и му е наредено да изпише този знак на щитовете на войниците си, за да победи. Според Евсевий Кесарийски пък по обед на 27 октомври не само Константин, а и цялата войска, виждат над слънцето кръст от светлина, придружен с думите: „Под този знак ще победиш!“ Вечерта пък му се явява сам Христос с кръстния знак и му казва да направи щандарт с изобразен на него лабарум или христограм. Е, на другия ден стимулираният от пророчеството Максенций излиза с огромната си армия и се бие срещу войници, върху чиито щитове е изрисуван непознат и тайнствен кръстен знак. Армията на Максенций е притисната, войниците се втурват към Малвийския мост, единственият оцелял наоколо, но там става тапа, загива и Максенций. Главата му е отрязана и разнасяна в Рим като доказателство за пълната победа - макар да побеждава с християнския символ, Константин не е милостив към победения враг.  

Това е пълна победа, но само над единия от съперниците на Константин за трона. В Рим той първо получава максимална подкрепа от Сената. Колкото и малка да е неговата роля в политиката на империята, на другите августи не е безразлично, че точно Константин е назован „най-великият август“ и получава „правото на първото име“, тоест, името му ще се изписва първо на всеки официален документ. Но Константин, макар до голяма степен да действа като истински римски император, не забравя и съдбовния знак, който му носи победата. 

По време на триумфа в Рим той отказва да принесе жертви в храма на Юпитер, после сече монети с изобразен на тях христограм, а знакът е в ръката и на неговата голяма каменна статуя, издигната в чест на победата. Големият обрат обаче е през следващата година, когато в Медиолан /Милано/, Константин се среща с Лициний, август на Изтока, за да подпишат договор за сътрудничество, но освен това издават и прочутия Медиолански едикт. В него се обявява, че всички религии в империята, включително християнската, имат еднакви права свободно да изповядват вярата си. Разпорежда се на християнските общности да се върнат отнетите през Диоклециановите гонения земи, сгради и имущество. 

И сякаш за доказателство, че „политическата коректност“ не е от вчера, в едикта се постановява за нещата от божествената сфера да се използват само най-общи термини като „Божественост“. Този документ е истинската основа, върху която в годините до смъртта си Константин разширява все повече правата и възможностите на християните, в края на живота си и сам се покръства, а християнството постепенно се превръща в доминираща религия в империята. Да, мнозина смятат, че Константин прави християнството официална религия на Римската империя. Това не е вярно, де юре то се случва 43 години след смъртта му, през 380, с едикт на император Теодосий I. Но дотогава има време – а иначе фанфарите от Милано заглъхват доста бързо, скоро се стига до нов горещ конфликт и то със съдружника Лициний. 

Лициний, който е август на изтока, иска да назначи за цезар човек, който прави опит да убие Константин. А после пък нарежда да бъдат унищожени статуите на Константин в Емона. Това е непоносимо, те воюват и Константин завзема провинциите Панония, Дардания, Мизия и Македония. През 316 той е с армията си във Филипопол, а Лициний - в Адрианопол. Битката е при Мардия, днес Харманли. Константин пак побеждава, но Лициний оцелява, сключва се мирен договор и нещата леко се успокояват. Само за четири години обаче, през 320 Лициний прави недопустимото – отмята се от подписа си под Медиоланския едикт и започва нови гонения срещу християните. Това е огромно предизвикателство, Константин не може да остави нещата така и се втурва в неизбежното с цялата си сила и воля.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:

БНР подкасти: