Истината е, че още пред Covid-кризата дезинформацията беше постигнала много високи нива на разпространение. Това явление се развиваше като лавина и така се стигна до Брекзит. Ковид разви темата и помогна за разделението на обществото. Хората станаха по- чувствителни, по- яростни привърженици на една или друга теза, без да се вслушват в другата страна и социалните мрежи подклаждат това, казва Жюстин Томс - експерт по дигитални комуникации и преподавател в НБУ.
Според нея фалшивите новини са малка част от начините за дезинформация. Понякога ефектът се постига чрез подгряване на стара новина, някой път се преувеличава фактът, но проблемът е, че това явление стои на психологически основи, защото се експлоатират страховете на хората, а когато говорим за експлоатация на страхове, влизаме в капана на емоциите, смята експертът. Данните показват, че 80 процента от хората в социалните мрежи четат само заглавието без да четат материала, който понякога няма нищо общо със заглавието. Така ставаме жертви и трамплин на разпространението на фалшиви новини.
Виновни са не само социалните мрежи, но и медиите, допълва Жюстин Томс и уточнява, че трябва да уважаваме свободата на словото и плурализма, но когато са заплашени човешки животи, медиите трябва да си припомнят своята обществена отговорност, а гражданите да бранят правата си, но и да са активни срещу фалшивите новини. Един от начините е да не ги споделят, защото така можем да нараним някого и да има лоши последствия.
Отговорното родителство също е част от ограничаването на фалшивите новини и дезинформацията. "Ние възпитаваме децата си повече с поведението си, а не с думите си. Трябва да сме на висотата на родителството и цивилизацията си", подчерта Томс .
Необходимо е да се повиши медийната грамотност и в същото време да се отстоява свободата на словото и плурализма, защото в момента сме на последното място в Европа и по двата критерия, препоръчва преподавателят в НБУ. "Много ни изпревариха социалните мрежи, технологиите навлязоха сред нас без да си даваме сметка колко опасни биха могли да бъдат, въпреки своята полезност. Така ставаме проводник на дезинформация", допълни Жюстин Томс.
Парламентът създаде временна комисия за проблемите с безопасността на движението по пътищата. Очаква се в следващите три месеца парламентарните групи да се обединят за решителни мерки за драстичен спад на невинните жертви на пътя. Три месеца тази комисия ще разнищва всички главни проблеми. Надеждите са депутатите да отчетат всичко..
Областната администрация Пловдив ще бъде домакин на тазгодишното издание на Международния ден на майчиния език – 21 февруари. Във фоайето на областната управа ще се съберат студенти от всички висши учебни заведения в Пловдив,. Тази година всеки участник ще представи на своя майчин език прочутата фраза от Майка Тереза: „ Мирът започва с..
Как разчитаме проекта на бюджета, след като властта го представи пред работодатели и синдикати? Според икономиста Георги Вулджев вниманието трябва да се фокусира върху това, какво се случва с огромния дефицит и как правителството има намерение да се справи с него, защото това е най-големия проблем с финансите ни през последните няколко години...
В програма "Точно днес" за темата образование, избора на училище след 7 клас, новите специалности в Пловдив и възможна ли е матурата по математика, разговаряме с началника на Регионалното управление на образованието Иванка Киркова . Как РУО реализира предложението на план-приема за 2025/26 учебна година - кое е новото и къде са заложени..
„Мога да кажа с една дума-разочарование“. Така Наталия Елис, председател на фондация, която подкрепя украинските бежанци у нас, коментира критиките на американския президент Доналд Тръмп към украинския държавен глава Володимир Зеленски. По думите и е имало наистина сериозни очаквания, и от украинска страна, и от страна на ЕС, за..
Предимно облачно
Разкъсана облачност