Второто много важно е да се настоява пред производителите на ваксини да ги актуализират, да се настоява и за генериране на ефективно лекарство. Вече има един препарат с 89 процента ефективност, който предпазва леката форма да премине в тежка и се разчита на неговото прилагане.
Твърде малко знаем за епидемиологичната характеристика на Омикрон, призна д-р Мурджева - досега е известно, че заразява 2 - 3 пъти повече от Делта варианта, но няма данни дали е по-тежък или не. Реализмът обаче сочи, че той буди безпокойство.
Проф. Мурджева обясни, че при разработването на сегашните ваксини ефективността им е надхвърлляла 80%, но при Делта варианта тя е спаднала до малко около 60%, очаква се тенденцията на спад да продължи и с новия вариант Омикрон.
Въпреки това, процесът на ваксинация не трябва да спира, включително и с бустерна доза шест месеца след преболедуване, защото е доказано, че след този период имунната реактивност пада. Още повече, че има вече достатъчно доказателства за повторно преболедуване на седмия и на деветия месец след заразяването. Очаква се, че Омикрон ще засегне и тези хора, каза професор Мурджева.
Тя уточни, че няма научни доказателства за опасност от свръхимунитет, който да се провокира от бустерната доза. И при други ваксини, които се прилагат в три дози - за хепатит например, също няма съобщения за такива реакции.
Проф. Мурджева припомни, че най-важно за правилните обществени реакции е доверието към достоверните, научно доказани информации. Именно поради експонирането на мнения, които не почиват на доказателства, и слабия контрол, особено при имунокомпрометирани общности, се е допуснало размножаване на вариантите и на техните мутации и в крайна сметка - неуспешното овладяване на пандемията.
Тя отчита като причина за неовладяната пандемия и ниската ваксинация и сочи неоспоримата статистика, че над 86% от починалите са неваксинирани, а над 90% от хоспитализираните също нямат ваксина.
Цялото интервю с проф. Мариана Мурджева можете да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Дъжд
Превалявания