Второто много важно е да се настоява пред производителите на ваксини да ги актуализират, да се настоява и за генериране на ефективно лекарство. Вече има един препарат с 89 процента ефективност, който предпазва леката форма да премине в тежка и се разчита на неговото прилагане.
Твърде малко знаем за епидемиологичната характеристика на Омикрон, призна д-р Мурджева - досега е известно, че заразява 2 - 3 пъти повече от Делта варианта, но няма данни дали е по-тежък или не. Реализмът обаче сочи, че той буди безпокойство.
Проф. Мурджева обясни, че при разработването на сегашните ваксини ефективността им е надхвърлляла 80%, но при Делта варианта тя е спаднала до малко около 60%, очаква се тенденцията на спад да продължи и с новия вариант Омикрон.
Въпреки това, процесът на ваксинация не трябва да спира, включително и с бустерна доза шест месеца след преболедуване, защото е доказано, че след този период имунната реактивност пада. Още повече, че има вече достатъчно доказателства за повторно преболедуване на седмия и на деветия месец след заразяването. Очаква се, че Омикрон ще засегне и тези хора, каза професор Мурджева.
Тя уточни, че няма научни доказателства за опасност от свръхимунитет, който да се провокира от бустерната доза. И при други ваксини, които се прилагат в три дози - за хепатит например, също няма съобщения за такива реакции.
Проф. Мурджева припомни, че най-важно за правилните обществени реакции е доверието към достоверните, научно доказани информации. Именно поради експонирането на мнения, които не почиват на доказателства, и слабия контрол, особено при имунокомпрометирани общности, се е допуснало размножаване на вариантите и на техните мутации и в крайна сметка - неуспешното овладяване на пандемията.
Тя отчита като причина за неовладяната пандемия и ниската ваксинация и сочи неоспоримата статистика, че над 86% от починалите са неваксинирани, а над 90% от хоспитализираните също нямат ваксина.
Цялото интервю с проф. Мариана Мурджева можете да чуете в прикачения звуков файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност