Да се работи за религиозна свобода и равнопоставеност на религиите тогава не е лесна цел. Някои казват – Константин просто иска да привлече християните на своя страна. Но каква е ползата му, ако спечели 20-тината процента християни в империята, а отблъсне 80-те на сто езичници? Така че с толерирането на християнството Константин стъпва по наистина тънък лед. Доказателство за това е, че след 7 години Лициний пренебрегва подписа си и пак започва гонения срещу християните - изземват се християнски имоти и се уволняват християни от имперската администрация. Константин не може да понесе това предизвикателство и стяга армията за битка.
През 324 година при Адрианопол, той разбива Лициний, който е пленен и заточен, но после убит. Константин остава единственият император на Рим и така започва третият етап от живота му – етапът на съграждането. През него той прави икономически и административни реформи, мести столицата си в градчето Византион, което скоро се превръща в пищния Константинопол, свиква Никейския събор, който разисква и утвърждава базисните догми на християнската религия, строи църкви и дава все повече привилегии на християните. Сам Константин е все по-тясно свързан с християнството, но и не се откъсва изцяло от типичното за езически римски император поведение.
Той убива първо Крисп, синът от първата си жена. Той е на 23, хубав, силен младеж, който като цезар помага на баща си и е негов наследник. Внезапно обаче, по нареждане на Константин, Крисп е осъден на смърт и убит „със студена отрова“. Месец по-късно, императорът затваря в банята жена си, Фауста, пуска нагорещена пара и тя умира мъчително. Не са ясни мотивите, има много версии, но най-поддържана е следната: Фауста е влюбена в Крисп, но той я отхвърля, а тя лъже Константин, че Крисп преследва нея с нечисти намерения. Затова Константин убива сина си - но после разбира истината и, разярен, убива и жена си. Други смятат, че всичко може да е свързано повече с династични, отколкото с любовни трепети. Идеята е, че Фауста иска някое от нейните деца, а не доведеният ѝ син, да наследи императорския трон, затова скроява интрига срещу Крисп. Каква е истината, май никога няма да научим.
Независимо от описаната трагедия, през едноличното си управление Константин свързва името си с големи политически и обществени промени. Първо е изборът на нова столица. Идеята е, че тя трябва да е на място, от което има еднакво лесен и бърз достъп както до източните, така и до западните провинции на империята. Константин разглежда няколко възможности, например Солун и дори Сердика, която той много харесва и нарича „Моят Рим“. Но, в края на краищата, избрано е гръцкото градче Византион, разположено в азиатската част на Босфора.
От картата веднага се виждат стратегическите предимства на Византион. Оттам еднакво лесно се защитават ключовите провинции, най-застрашени от външни нашествия – Тракия, Азия и Египет, следи се трафика между Средиземно и Черно море, а друго предимство е, че век по-рано Византион вече е обновен по римския градски образец. Константин разгръща широка строителна програма и хвърля страшно много пари, за да направи новата столица град, достоен за императори. Византион стъпва на европейския бряг, градят се огромни защитни стени, административни сгради, акведукти и водохранилища и…..църкви.
Работата започва през 324 и в най-основни линии приключва след само 6 години. Градът е защитен и от страхотни християнски реликви – частица от Истинския кръст, жезълът на Мойсей и много други. Но в новата столица има и ред езически чудеса - Фидиевата статуя на Зевс, а една камия изобразява как императорът поема короната от Фортуна, римската богиня на щастието. Въвежда се и практиката старите езически светилища да се заместват с християнски. Така е например с църквата „Светите апостоли“, чиито строеж Константин подхваща около 330 година и в която е погребан 7 години по-късно. Тя е върху местния храм на Афродита, място, пълно с лъст и грях – но се разказва, че ангел се явява на императора и му посочва къде да строи.
Константин нарича града Новия Рим, но официално е прекръстен на Константинопол през 330. До смъртта си през 337 Константин води още няколко победни битки с варварски племена, а планира и голям военен поход срещу Персия. Идеята му е преди това да мине през Светите земи и се кръсти в река Йордан. Не му стигат силите за това обаче, разболява се и отива на минерални бани, а оттам в Хеленопол, град, прекръстен в чест на майка му, Елена.
Докато се моли в построената от нея църква, Константин си дава сметка, че умира и опитва да се прибере в столицата. Стига обаче само до Никомедия, вика Евсевий, епископа на града, и на смъртния одър получава свето кръщение. Според някои, това показва, че всъщност Константин не е чак толкова привързан към християнството, но е точно обратно - късното кръщение е редовна практика в ранните години на християнството. Тогава още липсва тайнството на последното причастие, въведено 4 века по-късно – а идеята на късното покръстване е точно тази – да ти се простят колкото може повече от греховете, които неизбежно трупаш през земния живот.
Специално император Константин наистина има за прощаване. Но е факт, че, наред с многото грехове, той има и много заслуги. Те със сигурност са описани в небесните тефтери и няма как да не му се зачетат, когато горе се решава истинската му съдба.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..
Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи". Аз си избирам ето този -защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура? И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан? Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слешайте розговора в предаването..
Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години. Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..
Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..
В ЕС един от всеки 5 смъртни случая (сред 15-19 годишните) е причинен от умишлено самонараняване – и това е втората (след транспортните произшествия) най-разпространена причина за смърт сред тинейджърите. В България средно по едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от опитите завършват с трагичен край. Темата силно провокира нашата..