В Европа през 18 век броди духът на Просвещението, който иска да стигне до края на света и разбере всичко за него. Това е научната и философска страна. Но има и желание на политиците за територии и богатства. Два века по-рано Испания и Португалия забогатяват, като си поделят Латинска Америка и парчета от Азия, но морски нации като Холандия, Франция и Англия не искат да изостават. Пред очите им се мержелее блян за огромната, още неоткрита „Тера Аустралис“. Идеята за тази „Южна земя“ идва от античността и тя се появява на карти през XV - XVIII век.
Това не е днешна Австралия, за която се знае, че е някъде там, макар неизследвана. Блянът „Тера Аустралис“ се предполага да е още по на юг и през 1768 капитан Джеймс Кук – моряк, изследовател, навигатор и картограф, тръгва да я търси. Това е първата от три големи експедиции. След тях духът и част от тялото му остават в Южните морета, а постиженията му се връщат в Европа и го нареждат сред най-великите мореплаватели и откриватели на всички времена.
Много интересни неща съпътстват експедициите на Кук – и първото е, че той тръгва да търси „Тера Аустралис“, без дори да знае, че ще търси нещо. Кук отива в Таити с цел астрономически измервания, това е частта от експедицията, свързана с Британското кралско дружество. Но другата е свързана с правителството и флота - в запечатан плик, който да се отвори след небесните наблюдения, има подробни инструкции. Кук, чиито умения са ценени високо във флота, е назначен за първи лейтенант, дават му сто гвинеи поощрение и поема управлението на кораба „Индевър“ - тримачтов ветроход с водоизместимост 370 тона, 22 оръдия и скорост 7-8 възела, 13 – 15 км. в час.
На кораба, освен екипаж и морски пехотинци, има учени - ботаници, зоолози, астрономи, плюс двама художници. Запасите за пътуването, което се предвижда да е две години, са 6 000 парчета свинско, 4 000 говеждо, 9 тона хляб и 5 брашно, 3 тона кисело зеле, 1 тон стафиди, още - сирене, сол, грах, олио и овесена каша. За удоволствие на екипажа, има 250 бъчви с бира, 44 с бренди и 17 с ром. Но ако беше само това, нещата нямаше да свършат добре. 40-годишният Джеймс Кук обаче е вече толкова опитен капитан, та взима, дори с цената на конфликти, изключителни мерки да доставя често прясна храна, плодове и вода срещу скорбута. И това е първата експедиция изобщо, в която няма нито един човек от екипажа, погубен от страшната морска напаст.
Джеймс Кук е роден през 1728 година в Йоркшир. Семейството е бедно и няма отношение към морето – баща му е земеделски наемен работник, а майка му е домакиня. Джеймс е будно дете и още в началното училище се интересува от математика, картография и астрономия. На 16 е чирак в галантериен магазин, но вижда морето и започва да мечтае. Майсторът го праща при свои приятели, които превозват въглища по крайбрежието. Тригодишното чиракуване там, освен практика, включва уроци по алгебра, геометрия, тригонометрия, навигация и астрономия.
После Джеймс работи на търговски кораби, но знанията му бързо го издигат и през 1755 му предлагат капитанско място. Той обаче отказва и започва от най-ниското ниво втори път – отива във военния флот. Времето е подходящо – в 7-годишната война между Франция и Англия Кук участва в залавянето на един и потопяването на друг френски съд и бързо расте в йерархията. През 1757 получава формалното образование, нужно за капитан и участва в нови операции срещу французите в Нюфаундленд. Там приносът му в картографирането е неоценим, а картите му се ползват поне още два века. В Адмиралтейството забелязват способния младеж и го ангажират за експедицията към „Тера Аустралис“.
В първото пътуване Кук не открива Южната земя, но прави доста други чудеса из моретата и океаните. На Таити е извършено измерването на Венера, а после „Индевър“ тръгва на югозапад и попада на Нова Зеландия, открита преди 120 години от Тасман, но непроучена. Кук първи установява, че се състои от два големи острова. След известни проблеми с местните, които са канибали, макар да твърдят, че ядат само победените в битка противници, капитан Кук стига до източния бряг на Австралия. Изследванията му са плодотворни - картографира източното австралийско крайбрежие, събира образци от странната флора и фауна. Корабът едва оцелява в Големия бариерен риф, а на връщане към Англия 30 души от екипажа умират от малария и дизентерия в Джакарта.
Дневниците на капитан Кук, публикувани след завръщането му, правят бум в научните среди, но сред широката публика става популярен едва след второто пътуване. Този път целта е ясна – да открие южния континент или поне да отиде толкова на юг, колкото може да стигне. През 1773 Кук е първият човек, прекосил антарктическия кръг, но го спират ледовете. Той е убеден, че по-нататък никой не може да стигне и смята, че няма земя толкова на юг. След 50 години е опроверган, но опитът му е върховно постижение. Още по-върховно изглежда пътуването му, когато се връща с карти на нови, непознати острови в Тихия океан, и описания на техните жители и нрави.
Третата експедиция на Кук започва през 1776 с мисия да намери морския път, който заобикаля Америка от Север. Не успява, пак заради ледовете, но свършва огромна работа по изучаване и картографиране на тихоокеанските острови и морски пътища. През 1779 година обаче на Хавай се стига до сблъсък с местните, при който Кук е убит, а тялото му – отвлечено. На другия ден екипажът иска останките и получава кошница с парчета месо и изчистени до голо кости. Така се ражда версията, че Кук е изяден от човекоядци, но тя не е вярна - това е почетно погребение - хавайският ритуал за героите изисква да се премахнат вътрешностите, тялото да се опече и костите да се изчистят до бяло.
Все пак, от европейска гледна точка, случката е ужасяваща. Но не стига това, а днес черни расисти и други свръх левичари искат изцяло да се заличи спомена за живота и делата на великия мореплавател, капитан Джеймс Кук. Той, видите ли, донесъл на страни като Нова Зеландия и Австралия само лоши неща – болести, смърт, експлоатация и колониализъм. Прости им, Господи, тези хора не знаят какви ги дрънкат. А ако знаят – моля те, не им прощавай.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?
1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..
Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова. В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..