Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По френските следи в тура "Бонжур, мон амур, Пловдив"

4
Екатерина Теризева

Знаете ли, че централната сграда на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" е била дом на една от най-престижните образователни институции в страната още през 19 век? Френският мъжки колеж е носел името „Св. Августин“ и е давал образование на най-прогресивните впоследствие пловдивчани по онова време. Съвсем близо до него се е намирал и девическият колеж „“Св. Йосиф“ – отново дело на французи, трайно установили се в Пловдив. 

От двете сгради тръгва първата туристическа обиколка „Бонжур, мон амур Пловдив“, който Екатерина Терзиева организира тази събота под тепетата. Той цели да покаже историята, културата, архитектурата и традициите на френската диаспора в Пловдив от заселването ѝ в града през 19 век до днес. 

Турът ще ни запознае с фигурата на френския вицеконсул Шарл Шампоазо, представлявал интересите на Париж в Пловдив. "Той е проявявал интерес и към археологията и при една своя експедиция намира величествената статуя Нике от Самотраки, съхранявана и до днес на видно място в Лувъра. Пак той успява да спаси града ни от опожаряване през 1858 година", разказва Екатерина Теризева.

Френската колонията е най-многобройна по време на Балканската война, когато мисия на Френския червен кръст открива в Пловдив болница за лечение на ранените български войници. 

Белег в културната история на Пловдив оставя и големият френски поет и пътешественик Алфонс дьо Ламартин, който през XIX в. отсяда в Стария град, а днес на върха на Джамбаз тепе е кацнала къщата с неговото име. "Ние ще разгледам къщата само отвън, тъй като в момента е затворена за ремонт. Но няма как да я подминем, тъй като заради изящната си и уникална архитектура навремето тя е наричана Цветето на Джамбаз тепе. А други казват, че ако се погледне от подножието на тепето, прилича на птица с разперени криле" - допълва Теризева. 

В тура от нея ще разберем още, че изцяло по парижки образец в Пловдив са построени първото европейско кино с електрическа инсталация, една от най-луксозните за времето си сгради – гранд хотел „Париж“, първият български театрален салон - „Люксембург” на французите Босси и Брюн. 

Обиколката ще мине и през католическата катедрала „Свети Лудвиг“, в която преди 34 години гостува френският президент Франсоа Митеран. Последната спирка ще е пекарната на французина Ив Дит, родственик на ген. Шарл дьо Гол.

А защо турът се нарича „Бонжур, мон амур, Пловдив"? "Защото трябваше да има френска следа в тура, а Пловдив за всички нас е голямата ни любов" - отговаря Екатерина Теризева.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Тази година "Пловдив 2019" финансира фестивали с близо 2 млн. лева

1 милион и 900 хиляди лева ще инвестира тази година Фондация „Пловдив 2019“ в различни по мащаб проекти. От общо 43 проектни предложения, които са постъпили по отворена покана „Фестивали и големи събития“ експертното жури класира 25 от тях, което е двойно повече в сравнение с миналата година. Селекцията включва ключови събития, характерни за..

публикувано на 28.02.25 в 15:04

Весела Ножарова спечели конкурса за куратор на Националните есенни изложби

Проектът на Весела Ножарова носи заглавието „Частица от река” и прави връзка между Георги Божилов-Слона и съвременните автори. Ножарова спечели в конкуренцията на още два проекта на Моника Роменска и Пламена Рачева и Яна Костова.  В проекта си „Частица от река“ Весела Ножарова, която е тазгодишният куратор на Националните есенни изложби,..

публикувано на 28.02.25 в 14:00

Обявиха номинираните книги за наградата "Иван Николов"

Шест поетически книги бяха номинирани за наградата в Националния конкурс за поезия „Иван Николов” за 2025 г. От издателство "Жанет 45" съобщиха, че на  днешния ден, 28-ми февруари, който е и рожден ден на патрона на наградата Иван Николов, обявяват излъчените от журито номинации. Те са избрани сред предложените за участие в конкурса общо 67..

публикувано на 28.02.25 в 12:12

В "Срещите" за християнството и езическите празници

Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?

публикувано на 28.02.25 в 11:25

„Алтер его” - за словото, песните и карикатурите на Хр. Карастоянов

На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин.  Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..

публикувано на 28.02.25 в 10:06