Не ме изненадаха тези данни, тъжни са, но това е нещо, което се очакваше и многократно беше предупреждавано за него. Това заяви пред Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив д-р Христиана Бацелова по повод големия брой заразени с коронавирус. Тя посочи, че няма как България да бъде пощадена от Омикрон и ръстът от новозаразени е бил очакван.
Страната ни върви с един – два месеца по – назад от другите европейски държави. В сравнение с тях обаче у нас, за съжаление, процентът на ваксинираните е в пъти по – нисък, отбеляза епидемиологът.
По хода на пандемията виждаме как всеки следващ вариант засяга повече и децата, тъй като той се разпространява по – лесно, каза още д-р Бацелова. Тя обясни, че децата се пазят по – трудно от възрастните, може да не носят правилно маските, да пропускат дезинфекцията, а и се скупчват помежду си в организирани колективи, в които прекарват часове наред в общи помещения.
Рискът при децата го имаше още при варианта Делта. Сега обаче данните сочат, че и държави с много добре развита болнична система бележат огромен ръст на хоспитализациите при децата. Дори САЩ отбелязаха рекорд по брой деца с Ковид-19, приети в болници, коментира д-р Христиана Бацелова. По думите й, това не се е наблюдавало при първия Ухански вариант, както и при варианта Алфа.
Педиатрите са тези, които от първо лице трябва да кажат колко са заразените с Ковид-19 и хоспитализирани деца, смята д-р Бацелова. По думите й, у нас не сме излезли от делта-вълната, а веднага сме влезли във вълната Омикрон.
От началото на кампанията по ваксинирането на деца срещу Ковид-19 сме имунизирали 91 деца във възрастта от 5 до 11 години. Децата понасят по – добре ваксината на Пфайзер/Байонтех в сравнение с възрастните, обобщи епидемиологът от УМБАЛ „Св. Георги".
Липсата на контакт е най – сигурният начин да се спре разпространението на вируса. Лично бих препоръчала да се премине на дистанционно обучение на учениците или да им се даде ваканция. В крайна сметка здравето е приоритет, подчерта д-р Бацелова.
Интервюто на Антония Попова с д-р Христиана Бацелова е в звуковия файл.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...