По думите му, изгубено е ценно време не само за историята, а и за да бъдат реализирани ценни проекти между България и Северна Македония.
Историческата комисия минава по сложен път и това не е прецедент в историята, защото се е случвало и с разговорите на историческа тема между Германия и Франция, между германските и полските историци.
"Но не историята трябва да е фокусът. България не се отказва от позицията, която бе неколкократно гласувана, но се опитва да надгражда и с икономика, иновации, инфраструктура, инвестиции, т.е. въпроси, които бяха забравени. Когато се прави политика, България трябва да води реална политика и да има стратегия какво да прави след 5, след 10 години."
България трябва да помисли в този момент какво за нея е най-важно стратегически. И ако българите в Македония имат проблем, те трябва най-напред да се обърнат към македонските институции и ако те не отговорят, тогава трябва да се намеси България. Редно е да се върви по институционален път, подчерта Кръстев.
По думите на Кръстев съществуват анализи, че това, което се случва днес между България и Република Северна Македония, е продължение на руската политика, която не е много щастлива от сближаването между двете държави. Пример за това виждаме в исторически план в Берлинския конгрес, когато Русия е била против, в Кресненско-Разложкото въстание, в Балканските вайни, в Първата световна война и т.н., което и днес виждаме в умален мащаб.
"Руските специални служби са много силни в нашия регион и изчисляват добре къде сме най-уязвими българи и македонци и това е темата история. Отношенията трябва да бъдат надградени с реални ползи, които да доведат до нормализация. Но да не се пречи на икономиката. Какво пречи България например да има още два гранични пункта между България и Северна Македония, да имаме център по кибер сигурност между България и Македония, знаете ли, че някои от българските иновационни компании стъпват много сигурно в Северна Македония и т.н, но това са неща, за които не се говори."
Кръстев бе категоричен, че ако България иска да инвестира в политиката на сближаване с Югозападната си съседка, трябва да инвестира най-вече в младите хора.
Чуйте повече от звуковия файл:
Образователната система у нас все още е прекалено теоретична, децата трябва да опознават, да преживяват, да откриват. Това коментира Веселина Петрова, която в края на миналата седмица бе отличена като студент на годината 2024 на Педагогическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски". Според нея въпреки реализираните STEM кабинети и..
Точно преди 82 години около 600 еврейски семейства от Пловдив са събрани в 2 часа през нощта на 9 март в двора на еврейското училище. Всички е трябвало да се качат на влаковете на смъртта и да бъдат откарани в концлагери. Тогава митрополит Кирил прескочил оградата отишъл при тях и им казал, че ще легне на релсите, но няма да позволи влаковете..
Ружка Генова е наш гост в първата седмица на март 2025 година. В края на 2022 година международната майсторка по шахмат бе обявена за училищен ръководител №1 от Министерството на младежта и спорта. Ружка Генова е директор на Спортно училище „Васил Левски“- Пловдив от 1 юли 2019 година, преди това от 2001 до 2013 година е била заместник-директор..
Европа обяви план за най – мащабното превъоръжаване от Втората световна война насам. Милиарди заеми за оръжие. А идеята на първата европейска общност – Европейската общност за въглища и стомана, бе недопускане на нова война и гарантиране на Световен мир. След 75 години Обединена Европа се готви за война. Същевременно, вече няколко..
Отбрана за сметка на кохезионните фондове? Какво ще се случи с парите по Плана за възстановяване и устойчивост? Ще разреши ли Европа неусвоени от България средства да се използват за отбрана? И как всичко това ще се отрази на страната ни - темата коментира в програма "Ден след ден" икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия "България..
Разкъсана облачност
Ясно