Военната операция на Русия в Украйна е предварително планирана, с всички хибридни похвати, задействани преди това. До последно се надявах, че няма да се стигне до тук, но войната вече е факт. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Валерий Тодоров, журналист, дългогодишен кореспондент в Москва и бивш директор на БНР.
Целите на Владимир Путин в Украйна
По думите на Валерий Тодоров крайните цели на руския президент Владимир Путин могат да бъдат няколко. "Първата е Русия да наложи контрол върху Донецк и Луганск. Оказва се обаче, че двете области обхващат по-различни, по-свити територии от обявеното, затова се говори, че народните милиции на двете области водят сражения с украинската армия. Друга цел е да се премахне водната блокада на Крим, а третата - демилитализирането на Украйна", смята журналистът.
Възможните решения на конфликта
Засега като че ли са изчерпани дипломатическите решения на конфликта, допълни Валерий Тодоров. "От една страна Западът не прояви достатъчно твърдост към Русия, от друга - оказа прекален натиск, без шанс за компромис. Затова Путин реши, че може да отвърне по същия начин. Да не забравяме, че Русия има много оръжие, и с голям обсег на действие, включително и ядрено".
Според Валерий Тодоров под заплаха е както регионалната, така и световната сигурност. "Дипломатическите коридори са силно стеснени, но преговорите и совалките трябва да продължат", смята той.
Интересна ще бъде реакцията на страните, приятелски настроени към Русия. Явно има и други, политически цели, една от които е да се свали правителството в Киев и президента Володимир Зеленски, каза още дългогодишният кореспондент в Москва.
Българската реакция
Днес българските власти заявиха, че няма непосредствена заплаха за страната ни, но има много българи в Украйна. Освен това военният конфликт се развива на територия, през която минават важни връзки - в стратегическо, енергийно и др. отношение, напомни Валерий Тодоров.
"Със сигурност ще има сериозни икономически последици - скок на цените, инфлация и т.н., но и хуманитарни с много бежанци", каза още той.
Цялото интервю на Антоанета Петричанска с Валерий Тодоров е в прикачения файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...