Заради военните действия в Украйна руският президент Владимир Путин е загубил повече от половината от своята популярност в България. 48% от българите дават отрицателна оценка на Путин, а 32% го оценяват положително. 20% от сънародниците ни отговарят с "не мога да преценя".
Това показва проучване на "Алфа Рисърч" по поръчка на БНТ, проведено на 28-ми февруари сред 500 пълнолетни граждани чрез интервю по телефона.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски пък печели симпатиите на 40% от анкетираните, а 29% са с негативно мнение за него.
55% от участвалите в проучването одобряват поисканата оставка на военния министър Стефан Янев. 36% от тях не я одобряват, а 9% са без мнение по въпроса.
Има сериозна динамика и за отношението към реакцията на Европейския съюз - 63 на 100 от анкетираните одобряват начина, по който Европа се обедини и застана плътно в подкрепа на Украйна.
Интересно е, че 46,5% от анкетираните са склонни временно да плащат по-високи сметки за ток и горива, вследствие на наложените санкции на Руската федерация.
Социологът Павел Вълчев от „Алфа Рисърч" пред Радио Пловдив
Доскоро можехме да говорим еднозначно, че Владимир Путин има положителен рейтинг и е популярен в нашата страна. 55-58% беше одобрението за него през последните две години, а отрицателните оценки бяха около 20%.
Само за четири - пет дни от началото на военни действия се отчита тотална промяна в отношението към руския президент.
Негативните оценки вече доминират и от 20% се увеличават до 48%. Обратно е при позитивните оценки, които бележат срив и към момента са 32%.
Изводът: Можем да говорим за едно обръщане в нагласите към руския президент, очевидно продиктувано от последните събития в Украйна.
Обратно - украинският президент Володимир Зеленски доскоро не е бил особено популярен в нашата страна. Сега обаче той печели симпатиите на хората и позитивните оценки са повече от негативните - 40% положително срещу 29% отрицателно отношение към него.
Откъде се информират българите
Като всички останали жители на другите държави българите се информират от основните медии.
Трябва да отчетем, че имаме и сантиментални чувства към Русия, които вероятно се прехвърлят и върху руския президент.
Освен това има политически привърженици на партии, които в по - голяма степен симпатизират на руската кауза и руския президент и са склонни да оправдават действията му, сега и във времето преди войната.
Изводът: Промяната в нагласите се дължи на съвкупност от фактори.
Няма пряка връзка между спада в одобрението за БСП, традиционно определяна като проруска, и срива в популярността на руския президент, смята Павел Вълчев. Той уточни, че русофилските настроения не са само при БСП, има ги и други партии.
В управляващото сега мнозинство симпатизантите на ИТН не са толкова критични към Путин и руското общество.
Има нюанси и е трудно да се прави пряка аналогия със спада в отношението към БСП и това, което се случва в Русия, убеден е социологът.
Оценката за действията на ЕС
Има пряка връзка между нагласите на анкетираните към руския и украинския президент и обединяването на европейските държави в санкциите срещу Русия.
В Европейския съюз виждаме едно обединяване в позициите, каквото дълги години липсваше.
Доминира нагласата, че хората са склонни да претърпят някакви ограничения и лишения.
Смяната на Стефан Янев
Ако бяхме задали въпроса за Стефан Янев преди месец или повече, със сигурност резултатите нямаше да бъдат такива, категоричен е социологът от „Алфа Рисърч".
Тук става дума за конкретна позиция, която Стефан Янев зае, по - различна и по - мека спрямо Русия.
Вълчев отбеляза, че като цяло у нас по - скоро се приема европейската и украинската позиция, отколкото руската.
Важно е да се отчете друг важен аспект - дали изобщо е приемливо министър в едно правителство да има лична позиция, посочи социологът.
Интервюто на Емил Костов с Павел Вълчев е в звуковия файл.
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..