"Рано сутринта на 24 февруари започнаха бомбардировките в цяла Украйна. Ние търпяхме до 1 март и после не издържахме, защото ни е страх за децата. Качихме се на една кола и пресеякохме първата граница с Молдова", казва Ирина. А Светлана допълва, че там добри хора ги приютяват за нощта, след което продължават през Румъния и Варна:
"Във Варна останахме в общежития, но там беше много студено, децата измръзнаха. В интернет започнахме да търсим други възможности."
Двете жени са благодарни за топлото посрещане в Пловдив и подслона, който им се осигурява. Дошли с надежда да продадат украински гривни, но у нас те не са конвертируеми и жените са в абсолютна неизвестност какво ще се случи оттук нататък.
Нуждата и помощта
"Много ни е нужна работа. Без нея аз просто не знам как занапред ще се движим, как ще живеем и какво изобщо ще правим" - споделя Ирина.
За да помогне в търсене на отговор как да се справят бежанците, които пристигат в Пловдив и областта, властта вече координира усилията си. Веселина Ботева, директор Дирекция „Социална политика“ към община Пловдив носи специални анкетни карти, които могат да се попълнят на украински или на руски.
"Информацията ще послужи да разберем какви са нуждите им от здравна или социална защита, от работа, както и за обучение на децата" - посочва Ботева.
В подкрепата се включват и от Център за социална рехабилитация и интеграция. А за координиране на помощта от особена помощ за местната власт са доброволците, които говорят украински и руски.
Лана Петкова е една от първите. "Аз съм по принуда доброволец. Минах границата с един инвалиден стол да взема майка си от Украйна. И всичко, което видях на границата с Румъния искам да споделя като опит и да помогна от Пловдив, каквито са моите възможности", обяснява украинката, която от двайсет години живее тук.
Новините и надеждата
И докато за пловдивчани, които могат и искат да помогнат, тече организация през различни социални групи, частни и общински инициативи, бежанците, като Ирина и Светлана, във всеки момент търсят новини от Украйна, където са домовете им и близките - мъже, братя, родители. "
Там са родителите ми, мама с татко. Всеки път да се свържа с тях е много тежко. Мама плаче. А най-важното е да свърши войната. Роднините ми да оцелеят. Имам двама братя, сега са мобилизирани, какво става с тях не знам, нямам връзка. Искам всичко това да свърши" - казва Ирина.
Докато говорим, пералнята спира да върти. Светлана през сълзи също иска войната да свърши. А мирът и връщането у дома, на които се надява, звучат съвсем познато и на български.
Чуйте репортажа в звуковия файл, a видеото може да гледате в youtube канала на Радио Пловдив и тук:
Повечето българи отчитат увеличение на цените в търговската мрежа, за разлика от политиците. Има ли спекула и колко адекватни са набелязаните мерки срещу нея по пътя на България към еврозоната? Според икономиста Румен Гълъбинов през последните два месеца се забелязва увеличение на цените на някои хранителни стоки в търговската мрежа. Това бе и..
Големите ремонти по пловдивските булеварди и улици, които са на стойност над 85 милиона лева, ще приключат до началото на новата учебна година. Това заяви в интервю за Радио Пловдив заместник-кметът по строителство и инвестиции инж. Хакъ Сакъбов. По думите му, засега няма обективни причини за забавяне на започнатите в началото на юли дейности...
Три протеста – пред Съдебните палати в София, Пловдив и Бургас срещу решението на съда в Несебър да пусне под домашен арест 18-годишния Никола Бургазлиев, прегазил на тротоара в Слънчев бряг двама възрастни и три деца. По темата говорим с Нинелла Върбанова от сдружение „Ангели на пътя“. Върбанова каза, че целта е да покажат тяхното отношение и на..
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..