Искаме мир и да се върнем у дома

"Рано сутринта на 24 февруари започнаха бомбардировките в цяла Украйна. Ние търпяхме до 1 март и после не издържахме, защото ни е страх за децата. Качихме се на една кола и пресеякохме първата граница с Молдова", казва Ирина. А Светлана допълва, че там добри хора ги приютяват за нощта, след което продължават през Румъния и Варна: 

"Във Варна останахме в общежития, но там беше много студено, децата измръзнаха. В интернет започнахме да търсим други възможности."

Двете жени са благодарни за топлото посрещане в Пловдив и подслона, който им се осигурява. Дошли с надежда да продадат украински гривни, но у нас те не са конвертируеми и жените са в абсолютна неизвестност какво ще се случи оттук нататък.

Нуждата и помощта

"Много ни е нужна работа. Без нея аз просто  не знам как занапред ще се движим, как ще живеем и какво изобщо ще правим" - споделя Ирина.

За да помогне в търсене на отговор как да се справят бежанците, които пристигат в Пловдив и областта, властта вече координира усилията си. Веселина Ботева, директор Дирекция „Социална политика“ към община Пловдив носи специални анкетни карти, които могат да се попълнят на украински или на руски. 

"Информацията ще послужи да разберем какви са нуждите им от здравна или социална защита, от работа, както и за обучение на децата" - посочва Ботева.

В подкрепата се включват и от Център за социална рехабилитация и интеграция. А за координиране на помощта от особена помощ за местната власт са доброволците, които говорят украински и руски. 

Лана Петкова е една от първите. "Аз съм по принуда доброволец. Минах границата с един инвалиден стол да взема майка си от Украйна. И всичко, което видях на границата с Румъния искам да споделя като опит и да помогна от Пловдив, каквито са моите възможности", обяснява украинката, която от двайсет години живее тук.

Новините и надеждата

И докато за пловдивчани, които могат и искат да помогнат, тече организация през различни социални групи, частни и общински инициативи, бежанците, като Ирина и Светлана, във всеки момент търсят новини от Украйна, където са домовете им и близките - мъже, братя, родители. "

Там са родителите ми, мама с татко. Всеки път да се свържа с тях е много тежко. Мама плаче. А най-важното е да свърши войната. Роднините ми да оцелеят. Имам двама братя, сега са мобилизирани, какво става с тях не знам, нямам връзка. Искам всичко това да свърши" - казва Ирина. 

Докато говорим, пералнята спира да върти. Светлана през сълзи също иска войната да свърши. А мирът и връщането у дома, на които се надява, звучат съвсем познато и на български. 

Чуйте репортажа в звуковия файл, a видеото може да гледате в youtube канала на Радио Пловдив и тук: