Как книгата излезе под знака на авторитетното международно академично издание "Петер Ланг"?
"През 1992-93 година спечелих една голяма стипендия в Австрия. Срещнах се с шефа на Института по сравнително литературознание. Ставаше въпрос за това как Виенската модерност е оказала влияние и е била възприемана в България" - разказа Влашки. Изследвайки темата, той събира много материал и междувременно пише на български език две книги. След като защитава дисертация на тази тема, съставя монография, която с помощта на колегите му от Виенския и Дрезденския университет, си пробива път и излиза в уважваната поредица на "Петер Ланг".
"Това е пробив за българистиката, тъй като в последните години българистични изследвания липсват на международния научен книжен пазар" - посочи Влашки. По думите му, така вече ще може да се чуе и за български автори: "Като кажеш Хуго фон Хофманстал, сега вече ще го свързват с Лилиев, например" - посочи авторът на книгата.
В разговора с Младен Влашки от Виенската модерност минаваме и към това, което се случва днес в Европа – все още не затворили вратата на ковид, но влязли внезапно във вълната на бежанците от Украйна заради войната там. "Когато нашата култура се сблъска с нещо необичайно - дали ще е в посока на естестическото, в посока на ужасното - ние моментално се разцепваме. Грубото делене е на русофили-русофоби - то не е вярно, разбира се - и това съм го наблюдавал от 1878 до ден днешен" - прави аналогия Влашки.
Според него, не се връщаме назад с процесите, които се наблюдават в момента - сваляне от музикални и театрални афиши на руски изпълнители, на опити за забрана на академични класове с акцент върху руски класически автори, спиране от страна на някои издателства да печатат съвремемнни руски писатели:
"В хода на голямото този подход не е унищожаване. Той е един друг временен поглед, който ражда по-голяма известност, оттам интерес и дълготрайност". Влашки подчерта и че в случая изолацията "не става скрито-покрито, като в Русия", а напротив, става публично. "Това, повярвайте, наистина събужда интерес и попада в една изключително голяма дилема - как си съжителстват таланта и социалното животно у човека".
Цялото интервю може да прочетете в звуковия файл.
Среща под надслов "Книга без автограф" ще се проведе тази вечер от 18 часа, в читалище "Алеко Константинов" – Пловдив. На събитието ще бъде представена съвместната стихосбирка на Стефка Тотева и Яна Дековска и ще присъстват автори и приятели на Литературен кръг "Метафора“. В памет на дъщеря й, нашата колежка от Радио Пловдив Стефка..
Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..