Работодателите възразяваме срещу предложението от 1 април минималната работна заплата у нас да стане 710 лева, вместо досегашните 650 лева.
Това заяви пред Радио Пловдив Васил Велев, председател на една от най-големите работодателски организации у нас - Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Темата е основна в днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Синдикатите, работодателите и правителството трябва да определят промяната в размера на минималната работна заплата (МРЗ)
Обобщавайки позицията на работодателите, Васил Велев припомни, че всяка година им се налага да повтарят едно и също - минималните работни заплати да се договарят между браншовите организации на работодатели и синдикати по икономически дейности и те да са различни за различните икономически дейности.
Велев даде пример със средните заплати в туризма - около 1000 лева, и в IT сектора, където е близо 4000 лева. Разликата е четири пъти, икономическите дейности в двата сектора са много различни, а се предлага да има една и съща минимална работна заплата от 710 лева, коментира Велев.
МРЗ не е 710 лева, а е всъщност 780 лева
710 лева е основна минимална заплата, но към нея трябва да се прибави задължителният само в България клас за прослужено време, което е средно 10%. Така заплатата става над 780 лева, изчисли работодателят. Той отбеляза, че за някои икономически дейности това е повече от средния осигурителен доход т. е. официалната средна работна заплата в тези сектори.
Затова е правилно минималната работна заплата да бъде различна за различните икономически дейности.
Ние не сме против увеличаването на МРЗ, ние сме против еднаквото увеличаване навсякъде, категоричен е Васил Велев.
Колко често да се променя МРЗ?
В периоди на кризи и нестабилност може да се наложи МРЗ да се променя по - често от една година. При застой и дефлация тя може да се определя за по - дълъг период от една година.
Необходимо е да се следи икономическата ситуация и да се предприемат адекватни мерки, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Мярката 60/40
Според временната рамка на Европейската комисия за държавни помощи мярката 60/40 е със срок на действие до 30 юни тази година.
Пропуск в актуализациите е, че остава като вход в тази мярка 30% спад при 50 % подкрепа и 40% спад при 60% подкрепа.
Инфлацията спрямо базовата 2019 година, по която се мери спадът, по цени на производител надмина 30%, заяви Васил Велев. И обърна внимание, че компании с 40% спад на практика са мъртви.
За нас беше по - правилно да се съгласува входът за тази мярка да е 20%, подчерта работодателят. И посочи, че през януари и февруари - времето на удължения срок на мярката, правителството е трябвало да направи това съгласуване с Брюксел.
Това време беше пропуснато и сега сме отново пред невъзможност да продължим мярката в реално време, защото няма време за съгласуване на такава промяна. Мисля, че няма и желание, коментира Велев.
151-во постановление на Министерския съвет има още един дефект, който може да бъде отстранен - то е базата за сравнение. Това, което е предложено, е базата да е средно аритметичните приходи за месец от 2019 година.
Правилната база за сравнение е спрямо съответния месец за 2019 година, посочи Васил Велев и уточни, че в много от бизнесите има сезонност.
Енергийните цени
Компенсирането заради необузданите цени на енергийните източници е най - важната, най - обемната и засягаща абсолютно всички мярка.
В същото време за България тя има много лесно решение. Нашите суровини, с които произвеждаме електроенергията, не са повишили цената си.
Тези свръх високи цени водят до свръх високи печалби за българските енергопроизводители. А 80% от тях са в Българския енергиен холдинг или са контролирани от него.
Изземването на пари от предприятията чрез високите цени на електроенергията води до складиране на тези пари в АЕЦ „Козлодуй", в Националната електрическа компания и много лесно оттам могат да бъдат взети обратно и върнати на хората, които са ги изработили.
Това го прави правителството чрез действащата в момента мярка за компенсиране на потребителите на свободния пазар. На този етап почти не са ползвани за месеците януари, февруари и март средства от енергопроизводителите. Използвани са средства от бюджета, обясни работодателят.
Интервюто на Екатерина Костова с Васил Велев е в прикачения звуков файл.
Бойкотът на цените на хранителните продукти в големите търговски вериги е крачка в посока уравновесяване на монопола, но това е закъснял процес. Това коментира производителят на зеленчуци Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре, който зарежда и голяма хранителна верига с продукцията си. Добави, че понякога продукцията на родните..
Седемнадесетото издание на най-големия форум за земеделска техника у нас БАТА АГРО , който се организира от Българската асоциация на търговците на агротехника, ще се проведе от 12 до 16 май 2025 година на Летище Стара Загора. Това издание е юбилейно, тъй като отбелязва 15 години от първото изложение БАТА АГРО. Регистрацията за участници все..
Амбициозна и стратегическа, а не тактическа е задачата, която новият лидер на БСП Атанас Зафиров постави пред партията - да си върне статута на първа политическа сила, което към момента е неизпълнимо, коментира политологът Татяна Буруджиева пред Радио Пловдив. Според нея конгресът не излезе с ясна програма как ще се възстановява партията. В БСП..
Над 60 фермери, производители на патици-мюлари от цяла Южна България, се събраха на спешна среща в Раковски заради действията от страна на Българската агенцията по безопасност на храните (БАБХ) срещу тях. На срещата са обсъдени актуални проблеми, свързани с епизоотичната обстановка и разпространението на птичия грип. Фермерите са се оплакали от..
Атанас Зафиров не беше моят фаворит, но му пожелавам успех, защото времената особено за БСП са сложни и пътят няма да бъде лек. Оттук - нататък зависи от него и от неговите действия какво ще бъде направено. Това заяви пред Радио Пловдив пловдивският депутатът от БСП Иван Петков - Бебето . За нашата организация в Пловдив е стъпка назад ,..