Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Драстичен ръст на минималната заплата води до съкращения

Драстичният ръст на минималната заплата би означавал множество съкращения и увеличаване на дела на сивия сектор у нас. Това коментира икономическият анализатор Агоп Каспарян във връзка с провелия се Национален съвет за тристранно сътрудничество, на който от синдикатите настояха най-ниските възнаграждения да почват от 840 лв. 

Работодателите обаче не се съгласиха и в крайна сметка беше решено – от 1 април ставката да бъде 710 лв. "От много години виждаме тази полемика между работодатели и синдикати. И двете страни не вникват в проблемите на другата страна, като коне с капаци са. Хубаво е обаче да се вникне в структурата на икономиката. 

Повечето фирми са малки и средни, т.е. разполагат с по-малко персонал и средства. Това означава, че едно драстично вдигане ще доведе до трудности работодателите да издържат служителите си, както и да разкриват нови работни места. 

Ако към новия размер на минималната заплата добавим и клас прослужено време, ще получим около  780 лв. Заплата, която е в нормални граници“, обясни Агоп Каспарян. Той подчерта, че не бива да забравяме, че и към момента бизнесът е изправен на нокти заради високите цени на електрическата енергия.

„Увеличаването на минималната работна заплата не е икономически добре. Решението на проблема с доходите се крие другаде. Трябва да се търсят начини за преодоляването му чрез инвестиции, а не чрез изкуствено увеличаване на възнаграждението. 

Той зависи от макроикономики и правителствени бюджети. Доходът не може да се промени от днес за утре “, отсече Каспарян. Той обясни, и че депутатските заплати се индексират по-често от останалите, защото са обвързани със закона за средна работна заплата за публичния сектор.

Икономическият анализатор коментира, че инфлацията изяжда парите на хората с най-ниски доходи. Той отбелязая и още една тенденция – ковид кризата е накарала все повече българи да се замислят затова как се отразява сивият сектор върху обезщетенията, които получават. 

„Разбраха, че той не носи позитив за никого. След ковид кризата ситуацията е различна, защото останаха на борсата и осъзнаха колко е важно да имат реални доходи“, обясни Агоп Каспарян. 

Повече чуйте в звуковия файл

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Демира Недева

Две ученички от МГ-Пловдив ще представят проекти в САЩ

Ученичките от Математическата гимназия в Пловдив - Димана Праматарова и Демира Недева ще представят проекти на международния научен инженерен панаир в Охайо, съобщиха от гимназията.  Димана Праматарова от XI "а" клас и Демира Недева от XII "а"  на Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ са тазгодишните лауреати на Панаира на..

публикувано на 11.02.25 в 11:52
Доц. Николай Димитров

Бойкот на цените ще отпусне напрежението, но за малко

Как балканското недоволство срещу повишаването на цените и спекулата ще се проектира у нас? Според  социалния психолог и университетски преподавател доц. Николай Димитров това недоволство вече е побългарено, при това доста аматьорски.  "Защото, ако в Хърватия недоволството тръгна много мощно от  един журналист, който обяви този протест за..

публикувано на 11.02.25 в 11:17

Не бойкот на веригите, а държавна подкрепа на производителите

Очаквано протестите и бойкотите достигнаха и до България. Опасявам се обаче, че тези инициативи няма да доведат до такова намаляване на цените, както отчитаме намаляване на броя на касовите бележки.  Теорията и практиката е доказала в годините, че намеса в пазарните отношения в условията на пазарна икономика трудно може да доведе до нещо,..

публикувано на 11.02.25 в 09:10

Хората с множествена склероза с улеснен достъп до лечение

Улеснява се  лечението на хора с Множествена склероза и п рез тази година 3200 души с увреждания ще получат високотехнологични помощни средства. Това съобщи в програма "Точно днес" Здравка Цветарска, председател на Фондация „МС – Заедно към върха“.  Тя уточни, че добрите новини са от Първия национален форум за хората с МС, който се..

публикувано на 11.02.25 в 07:06
Николай Гайдов, председател на Сдружение

Цената на меда трябва да е 20-25 лв. за килограм

Медът е третият най-фалшифициран продукт в света. В момента Китай доминира световното производство на мед. Вносът на мед от Китай и Украйна тревожи най-много българските производители, тъй като този мед често е с добавени захарни сиропи и не отговаря на стандартите на Европейския съюз (ЕС). За сметка на това обаче е по-евтин и подбива с цените..

публикувано на 10.02.25 в 16:58