Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Закриването на спецсъда не противоречи на Конституцията

Парламентът прие на първо четене закриването на специализираното правосъдие. За скандалите около промените в съдебната власт и юридическия лабиринт, в който затънаха институциите в последните дни – разговор с проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

"Не знам дали е добър или лош ход, но все пак е очакван - на 3-тия път успяхме да прескочим летвата за закриването на спецсъда и спецпрокуратурата", коментира проф. Киров.

"Не може да се каже отсега, че закриването на специализираното правосъдие ще доведе до някакъв срив в борбата с организираната престъпност, макар че преди време нашите европейски партньори настояваха да се създадат такива специализирани институции, които да се занимават с корупционните престъпления и борбата срещу организираната престъпност. До колко създадените институции - за всички е ясно, че няма особен успех. Не трябва обаче да се радваме и че това правосъдие сега се насочва към окръжните съдилища", посочи той.

Според проф. Киров по-важно е да се даде оценка защо работата на специализираното правосъдие не е ефективна. 

Ако тези промени в Закона за съдебната власт бъдат одобрени и на второ четене, главният прокурор Иван Гешев заяви, че ще сезира Конституционния съд. 

"Закриването на тези специализирани институции не би могло да бъде обявено за противоконституционно, защото българската система на съдебна власт по Конституция не предполага такива съдилища. Те бяха създадени със закон и със закон ще ги закрият", поясни преподавателят по конституционно право. 

Проф. Киров припомни, че Народното събрание не е върховен орган и то не може да упражнява контрол върху съдебната власт. "Ако депутатите си представят, че ще привикват главния прокурор да отговаря на въпросите им и ще дават оценка на тези отговори, те си представят, че ще осъществяват парламентарен контрол. Дълбоко са се объркали", добави той.

Цялото интервю на Антоанета Петричанска с проф. Пламен Киров е в прикачения файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28
Кольо Парамов

Страната трябва да излезе от сегашния "режим на пауза"

Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите.  Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..

публикувано на 07.02.25 в 10:56