Трябва да изберем най-доброто за образованието на децата

Мнението по темата изрази в програма "Ден след ден" и „производител“ на учебници- Никола Кицевски, директор на издателство „Просвета“. 

"Изобщо не става дума кое би ни улеснило нас като създатели на учебниците. Трябва да започнем от нещо друго. Кое е най-важното за нашите деца.  Какви искаме те да бъдат, какви не са и какви трбва те да станат. Ние искаме те да бъдат  равностойни на всички деца в най-напредналите държави. И  предполагам, че тука всички родители биха казали - да така е и ние искаме да постигнем това нещо. За тази цел трябва да видим как другите държави са го постигнали, другите държавиq които са най-напред в своето образование са 5 в света, които са извън Европа - Южна Корея , Япония, Сингапур, САЩ, Канада, европейските държави -Великобритания, Финландия, напоследък Естония. Всички тези държави са постигнали това образование чрез многообразие на учебници. Не един, не два, дори не три или пет, а чрез многообразие от учебници.  Дори и в най-напредналите държави учебникът не се санкционира както се прави у нас - МОН да го одобрява и да минава през една, две или колкото трябва комисии. В най-напредналите държави учебникът е свободен, важни са резултатите, който ще постигне учителят в клас. Тъй като резултите  на учениците не са плод на някакъв учебник, те са резултати от работа на  учителя, а и резултати от семейната среда, в която едно дете расте", посочи Кицевски

Според него трябва да почерпим опит от страните с добри образователни системи. Първо трябва да се направи ревизията на държаните образователни изисквания, за да видим какво трябва да знаят децата и от там да тръгнем. 

"Сегашните ни държавни образователни изисквания и съответно програми в своята основа вероятно  са  много добри, в други неща обаче, претоварват децата с излишни вече знания, от трета стрна  са и доста остарели от гледна точка на това, че те предполагат теоретични познания, но не водят до практически умения и  тяхното приложение в живота", припомни издателят.

По думите му на практика  две са обазователните системи, исторически погледнато - едната е англо-санксонската, която  подготвя човек да се справя с живота и това е най-важното в нея. Другата е германската и после съветската, която дава много голям обем от теоритични познания, но за сметка на това не дава обема как прилагаме тези познания в живота. 

" Тоест трябва да тръгнем от преразглеждането на самите  системи, които исторически са се насложили в нашата страна и чак тогава да мислим по-нататък", каза  Кицевски

Повече по темата може да чуете в прикачения звуков файл.