"Бъдещето на коалицията е много трудно е да бъде прогнозирано, по силата на два системни фактора. Първият е сложната конструкция на властта, която предполага винаги някакви напрежения. Те могат да бъдат туширани, само при наличието на обща позитивна стратегическа рамка, посока на управление и минимално равнище на консенсус по общите политически задачи. Това досега не успяхме да го видим през тези повече от три месеца. А вторият фактор е, че - много трудно може да се говори за същински партии. Защото нито ПП все още е партия, нито ИТН, нито БСП са във вида на смислена политическа партия, а по-скоро, концентрирани около персоналните представи за политиката на лидера". Това подчерта политологът Страхил Делийски.
По думите му, зададената свръхцел "на всяка цена да има коалиция, за съставяне на кабинет след ГЕРБ", се е оказала недостатъчна като цел на едно управление.
Логиката, по която действат политическите лидери, трудно може да бъде мислена в едно рационално политическо поле и това създава проблеми. "Решава лидер, че ще каже нещо и няма кой да му потърси сметка отдолу. Това не са партии."
Балансите между партньорите са толкова крехки, че всеки може да влезе в ролята да поставя ултиматуми, ако политическото управление се мисли през ултиматумите.
По темата за избора на гуверньор на БНБ, се налага впечатлението, че има различен залог от този, Централната банка на България да има ефективно управление. Ключовият ресурс на управителя е свързан с консенсусно доверие, което е задължително условие за ефективното й управление. Това, на което сме свидетели, няма как да доведе до този резултат и се налага изводът, че идеята не е толкова да има силен управител, колкото да се реализират определени интереси.
"Налага се въпросът какво правят партиите във властта и дали те са инструменти за властване или за реализиране на определени групови социални интереси. Склонен съм да вляза в хипотезата на това, че с партиите, като легитимна представителност, има проблем и това няма как да не се отрази като цяло на политическия процес".
Делийски бе категоричен, че политическият процес не е толкова политологически обясним, колкото - психологически, поради факта, че се движи от организации, които не са партии.
"Тогава политологията става безсилна и ние трябва да правим задълбочени интервюта от психологически тип с политическите лидери - какво искат те. Защото те много често искат не онова, което искат избирателите, тъй като връзките между политиците и избирателите са прекъснати и затова все по-малко хора отиват да гласуват".
Интервюто - звуковия файл:
Преди седмица парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание допълнение в Закона за автомобилните превози, с което отпада задължението за ползване на автогари по междуселищни автобусни линии, свързващи общини с административния им център. Промените засягат четири общини – Добричка, Марица, Родопи и Тунджа, и 151 населени места. С тях ще..
Надявам се бюджетът за следващата година да бъде преразгледан, каза главният икономист на Съюза за стропанска инициатива и журналист Михаил Кръстев. От ССИ са адресирали в становище основните проблеми, основен сред които е, големият процент средства от БВП, които ще се преразпределят - между 45 и 47%. Дори и по някакъв магичен начин въпросните приходи..
Все по-млади жени се сблъскват с диагнозата рак на гърдата. Това съобщи д-р Христо Хаджиев от Комплексния онкологичен център в Пловдив. Той разказа, че сред пациентите има и мъже, като само за миналата година през отделението по медицинска онкология в центъра са преминали десетина души с такава диагноза. „За съжаление, все по-често срещаме..
Държавата е в хронична бюджтена криза. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив бившият вицепремиер Николай Василева, който коментира проекта за бюджет за 2026 година. Той отхвърли твърденията за стабилизация, и посочи, че проблемите само се задълбочават. Николай Василев смята, че проекта на бюджет е прекалено ляв..
Професор Антоанета Христова, политически психолог и анализатор, в коментар за политическото и икономическото напрежение в България подчерта, че предложения бюджет от правителството не решава реалните проблеми на гражданите, а вместо това се фокусира върху оцеляването на управляващите. Бюджетът решава всички други проблеми, но не и тези, които..