Великите европейци - Лу Андреас-Саломе

Това е история за съблазняването и „истински егоизъм“, а Фройд иска да знае какво привлича Лу към психоанализата, какво иска в нарцистичната си самодостатъчност. Лу Саломе признава, че се идентифицира с котката, а после става голяма звезда, за която Фройд, този безкраен Нарцис, казва: „Аз пишех прозата на психоанализата, Луиза пишеше поезията“. И още: „Тя беше по-добра в тази материя от всички нас, взети заедно!“ 

Но Лу Саломе е звезда не само на психоанализата. Тя е писател с широка слава, автор на романи, разкази, пиеси, поезия. Но не е само „чистата“ литература. Саломе е автор на биографични книги за Ницше, Ибсен и Рилке. Автобиографията ѝ е образец в жанра, пише блестящи есета по психология и религия - „Борбата за Бог“, „Нарцисизмът като двойна посока“, но особено е прочута с книги за женската сексуалност - „Еротиката“, „Анално и сексуално“. В същото време, личният ѝ живот е интелектуално-емоционална лудница. 

Отрано смятана за фатална жена, тя всъщност губи девствеността си чак след 30. Дотогава има страстни интелектуални връзки без грам секс, а и цял живот не спи с мъжа си. После има и много сексуални връзки - еднокатни или без голяма интелектуална близост. Изключението е Рилке, с когото е в божествено единство и телесно, и духовно. Ницше два пъти ѝ предлага брак, отхвърлен е, но, вдъхновен от нея, пише „Тъй рече Заратустра“, и най-прочутите си афоризми за жените. Той хем я боготвори, хем иска да я стъпче. „Тя е толкова красива и умна. Представяш ли си колко умна щеше да е, ако беше грозна“ - пише на приятел. Но след раздялата е сардоничен: „Лу е абсолютното зло“. Освен Рилке и Ницше, в духовна и/или телесна близост с нея са Паул Ре, Шницлер, Хофманстал, Хауптман, Тургенев, Толстой, Вагнер, Фройд - не могат да се изброят всички, а и не всички се знаят. Но се знае казаното от немския писател Курт Волф: „През последните 150 години нито една жена не е имала толкова силно влияние в немскоезичната творческа среда, отколкото Лу Саломе“.

Луиза фон Саломе е родена в Санкт Петербург през 1861. Руснаците я описват като типична руска красавица с широки скули и тъмно руса коса, но тя няма руска кръв. Баща ѝ е генерал в Главния щаб, но руската му благородническа титла е само украса към благородническа му хугенотска фамилия от Южна Франция, преселена в Германия. Майката на Лу е от датско - немски произход. Семейството е протестантско, либерално, основен език в къщи е немски, плюс френски и руски. 

Лу е красива малка принцеса, която върти на пръста си трима големи братя и баща, които я обожават. С това изследователите обясняват отношението ѝ към мъжете - включително желанието за близост без секс. Има и други обаче, които, макар без доказателства, смятат, че отношението е такова заради преживяно в детството сексуално насилие. Според самата нея, детството е щастливо. Тя има и собствен Бог, но на 17 го губи в тежки въпроси за смъртта и божието отсъствие. Тогава се свързва с Гило - нидерландски пастор с либерални възгледи и дълбоки познания. Той я учи на философия, литература и  религия, но тук май има и сексуална игра, тя не стига до край, но провокира две събития. 

Веднъж Лу припада от напрежение, докато, кой знае защо, седи на коленете на учителя. После той пък изведнъж пощурява по красивата ученичка и предлага брак. Лу е смазана - вижда как нейният нов интелектуален Бог се вселява в земен мъж, изтъкан от низки страсти. Напрежението се отразява зле на здравето на Саломе. Тя храчи кръв и, тъй като и без това иска да учи, отива в университета в Цюрих, където също се занимава с философия и религия. 

След година отива на по-топло в Рим и там се запознава с Паул Ре и Фридрих Ницше, с които кроят планове да живеят в „света интелектуална троица“. Идеята се проваля, но името Лу Саломе е все по-прочуто в немските интелектуални кръгове, а скоро, с първите романи и разкази - и сред широката публика. Една от най-бележитите истории от живота на Лу Саломе е любовта с поета Райнер Мария Рилке. Когато се запознават, тя е на 37, той - на 21. Лу сменя името му от Рене на Райнер, за да звучи по-мъжествено, вдъхва му увереност и отваря погледа му за нови измерения и в поезията, и в секса. Тя е страстна любовница, грижовна майка и възвишена муза - но все по-трудно понася тежките му депресии. Накрая го отпраща безцеремонно, както всички останали, но остават приятели за цял живот. 

Десет години след това, през 1911, 50-годишната Саломе отива с 15 години по-младия си любовник на конгрес на Международната психоаналитична асоциация. Там се запознава със Зигмунд Фройд и отваря нова страница в живота си. Резонен е въпросът - защо, при толкова много слава и интелектуални постижения, името Лу Саломе е бързо забравено. Причините са няколко. Интересът към нейните интелектуални постижения още приживе е донякъде изместен от интереса към пикантните подробности в живота ѝ. Психоанализата пък се развива в нови посоки, а Лу остава свързана с класическия фройдизъм. 

Важно е също, че не е превеждана в англоговорящият свят, който я открива чак към края на 20 век. Освен това, щом Саломе умира, нацистите изземват нейните книги и ръкописи, които дълго са забутани в прашни архиви. И накрая, след ВСВ фокусът на вниманието се измества към социалната психология и феномените на масовата култура, докато интересът към индивидуалната психология, изтънчения писателски стил и дълбоките „умозрителни“ размишления намалява. 

Неслучайно обаче сега, през 21 век, интересът към живота и творчеството на Луиза фон Саломе видимо расте. Нищо, че тя май си тръгна огорчена от света с думите: „Цял живот работя и работя. И за какво?“

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: