Бащата на Карл Маркс е богат адвокат с успешна практика и собственик на лозя, а майка му от холандски еврейски род. Семейството е либерално, бащата е вдъхновен от на Кант и Волтер, а 6 години след раждането на Карл всички се покръстват в лутеранството. Касе обучава в къщи до 12, а после е в гимназията в Трир, която, макар и калпазанин, завършва добре, защото е и много умен.
Освободен от военна служба заради белите дробове, той иска да учи философия и литература, но баща му държи на правото и го праща в Бон. Там атмосферата е свободна и Карл добре си живее, като философства по кръчмите. Достига висини в пиянството, като го практикува редовно и неумерено, затъва и в дългове. Той е подпредседател на Клуба на посетителите на механи, известен като Общество на пиячите на алкохол - и напълно оправдава доверието. Свързва се и с Клуба на поетите - група политически радикали под зорко полицейско наблюдение. Само за година Маркс видимо пропада и баща му го прехвърля в по-консервативен университет в Берлин.
Преди Берлин обаче, в родния Трир Карл намира Жени. Тя е баронеса и най-красивото момиче в града, а той - покръстен евреин и студент без доходи, но се сгодяват, а по-късно се женят и са заедно до края, независимо от тежестите и лудостите на този живот. Голямата загадка е как Маркс влиза под кожата на баща ѝ - нещо, което доказва, че, макар прочут мърморко, критикар и дори скандалджия, когато иска, той може да е истински чаровник. В Берлин, освен право, Маркс учи философия, история, история на изкуството и се присъединява към левичарски студентски кръжец, където се обсъждат модерните идеи на Хегел - обществото на младохегелианците. Тогава той още не блести с философски идеи, а се занимава повече с литература - пише разкази, две драми и три тетрадки любовни стихове, посветени на Жени, които нямат литературна стойност. Но това явно е подходящо упражнение, защото в журналистиката и трудовете си Маркс показва добро перо.
Той учи английски и италиански, превежда класически творби и пише философска докторантура - „Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“. Може би поне покрай това трябваше да се сети, че не винаги идеите се раждат от наблюдението на материалната реалност, а става и обратното - иначе Демокрит как щеше да описва невидимите атоми. Но Маркс умее да забравя подобни неща, когато това му е изгодно. Така или иначе, дисертацията на Маркс е спорна за консервативния Берлински университет, затова той взима докторантура през 1841 в Йена и отива да нагледа старата компания в Бон. Там прави революция, като с приятеля си Бруно Бауер, се напиват, яздят шумно две магарета по улиците на града, а после влизат в църква и се заливат от пиянски смях. Маркс отдавна е отрекъл не само юдейската, но и лутеранската си религия, за да се превърне във войнстващ атеист. Той предупреждава пролетариата да не се захваща с религиозната вяра, защото тя е опиум за народа, а вместо това настоява да се захване с комунистическата вяра - която всъщност е опит за нова религия и замества един опиум с друг.
След университета Маркс, чиито баща междувременно е починал и го е оставил без издръжка, трябва да вади пари. Не иска академична кариера - той е голям мързел и иска да работи, само когато му се работи. А и никой университет не иска радикал като него. Затова се мести в Кьолн и става журналист в левичарския „Рейнски вести“. Вестникът често е цензуриран и след около година е закрит от властите по искане на руския цар Николай I, заради критична статия за Русия. Сам Маркс е негативен към Русия и руснаците, както и към всички славяни в източната част на Австро-Унгария, с изключение на поляците.
Той се мести в Париж, където е редактор на друг левичарски вестник. Там пише радикални статии, включително „За еврейския въпрос“, в която представя идеята за пролетариата като революционна сила, която ще прегърне комунизма. Още масло в огъня на любовта му към пролетариата налива Фридрих Енгелс, който го информира за тежкото положение на работниците, тема, върху която прави известни лични изследвания, включително като спи с неграмотна жена от работническата класа. Маркс и Енгелс се срещат през 1844 в една парижка кръчма и след 7-часов разговор, полят обилно с алкохол и задимен с пури, стават неразделни.
В тази връзка има няколко важни особености. Първо, Маркс е приятел с всеки, който споделя безкритично неговите идеи, иначе става груб и саркастичен. А Енгелс, сам по себе си не особено добър мислител, влиза до живот в ролята на послушник. Второ, Енгелс се превръща в помощник, който е на линия винаги, щом Маркс има нужда. Смята се например, че по-късно, когато в Англия и Маркс работи за американски вестник, поне една трета от статиите са писани от Енгелс, който се грижи приятелят му да има време, за да се занимава с „Капиталът“. А когато домашната помощница на Маркс ражда син сякаш от Светия дух, Енгелс казва на всеослушание, че той самият е въпросният Свети дух, признава детето и така потушава скандала. Третата и най-голяма заслуга на Енгелс към Маркс е щедрото финансиране. Семейството на Енгелс има големи тъкачни фабрики в Германия и Англия, а той управлява фабриката в Манчестър. След смъртта на родителите си, Енгелс получава наследство от близо 5 млн. днешни лири и отделя щедра месечна издръжка за Маркс, който пък я харчи също така щедро и му се налага да проси от други приятели.
Забележително е, че докато в теоретичните си писания Маркс громи капитала, по отношение на Енгелс, доказан експлоататор, той не изразява и грам недоволство. Така че и в това отношение той би трябвало да се сети, че не може хората да се делят само на две - експлоататори и експлоатирани. Да се беше попитал например какъв е баща му, адвокатът - капиталист или пролетарий. Да беше погледнал дори самия себе си и да реши като журналист и свободен мислител, който живее с парите на другите, той експлоататор ли е или експлоатиран. Не, Маркс няма сетива за подобни въпроси, той обича всички парчета от пъзела на света да пасват на неговите теории, а ако не пасват, или ги изхвърля на боклука, или ги реже с ножицата, докато приемат подходяща форма.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
"Човекът е цял, когато се посвети на нещо надмогващо го и го усеща по-голямо от себе си"- думите са на режисьора проф. Маргарита Младенова, която е гост на "Срещите" тази събота. На преизвестната у нас и на високите световни театрални сцени режисьорка е и мисълта: "Изкуството трябва да премести акцента от "да имаш" към "да бъдеш". Слушайте. Има..
„ Завръщане към корените“ е темата на кръглата маса , която ще се състои от 18:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Раковски. Тя се организира по повод навършване на 350 години от кончината на българските католически архиепископи Петър Богдан и Петър Парчевич, и епископ Филип Станиславов , както и 400 години от основаването..
Мащабна изложба на един от най-големите български живописци – Калина Тасева представя Градска художествена галерия –Пловдив в Зала „2019“. Инициативата се осъществява със съдействието на Васил Илиев от Варна, който е ревностен колекционер на именитата авторка и от 20 години събира нейни кавалетни творби. Колекционерът притежава най-голямата..
Премиера на пиесата „Арт“ от Ясмина Реза представя Драматичен театър Пловдив. Режисьор на спектакъла е Живко Гущеров, сценографията и костюмите са на Мария Колева, а композитор е Явор Карагитлиев. Предизвикващата на пръв поглед смях пиеса поставя под въпрос същността на човешките взаимоотношения между трима приятели, чиято..
Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив. Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..