Свличанията на земна маса по пътя Пловдив-Смолян често спират или затрудяват движението. В същото време габаритите на пътното платно и сериите завои по трасето затрудняват ставащият все по-интензивен трафик. Затова и обявените от министъра на регионалното развитие Гроздан Караджов планове за проектиране на нов път се приемат с одобрение. Разбира се, и със скептицизъм-най-вече за сроковете, в които може да се осъществи такъв мащабен проект.
За Радио Пловдив бившият заместник-областен управител на Смолянска област Адриан Петров припомни, че тогавашното ръководство на областната администрация е направило необходимите стъпки пред правителството и АПИ за проектиране на трета лента на пътя в частта от Асеновград до Смолян.
"Проучването показа, че за около 19-22 км до Нареченски бани и Чепеларе може да бъде изградена такава трета лента, която да разтоварва трафика. След като правителството на Борисов падна, нещата бяха стопирани и поне такава е информацията, която имам", каза Петров.
Според него никога досега не се е обсъждал вариант за изцяло нов път- Пловдив-Смолян, който да не се движи по дефилето."В края на месец март имах среща с министъра на финансите Асен Василев, където детайлно обсъдихме нашето желание от години за този път. Запознахме го с възможните варианти", каза Хумчев.
Според него вариантът с трета лента решава само частично проблема с трафика в района.Според Хумчев едно от предложенията е сегашното трасе да остане, но да се ползва само за движение в една посока. Отделно от него пък ще се проектира пътя в обратната посока.
Хумчев припомни, че движението в посока Смолян и границата с Гърция ще става още по-натоварено.
"Очакваме през тази година да бъде открит и граничният пункт при Рудозем за туристи, след което да стане и връзка за тежкотоварни автомобили и автобуси, когато нашите гръцки приятели довършат техните участъци и ги свържат с автомагистралата им", добави Емил Хумчев.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..