Какво означават подновените усилия за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2024 г. във време на инфлационни процеси, нарастващ външен дълг, несигурна инвестиционна среда, фалиращи бизнеси, и енергийна криза.
Коментар в програма "Точно днес" на икономическия анализатор Михаил Кръстев. Той каза, че тази тема не си е отивала от политическия разговор.
"Приемането на еврото от началото на 2024 г. няма да донесе сериозна разлика в икономическия живот и във финансовата политика, знаем че се намираме във Валутен борд, свързан към еврото. България от 90-те години на XX век е много свързана с европейската валута", каза Кръстев. По думите му има лек негативизъм за приемане на еврото, защото съществуват опасения да не се стига до гръцкия сценарий и до натрупване на висок дълг.
По повод на критериите, които не покриваме: "Ако се стигне до приемането ни в Европейския паричен клуб, то това ще се случи като политическо решение, а не като финансово. Действително не покриваме част от критериите за приемане в еврозоната. По отношение на инфлацията, поне емпирично въвеждането на еврото в другите държави, преди години не е предизвикало инфлация, но сега условията са съвсем други.
По повод на мерките, които ще предприеме правителството, заради инфлационната криза: "Очаква се да бъдат засилени от лятото - социалните политики, защото намаляването на акциза на горива ще засегне малка част от хората, защото изключително малко от автомобилите се движат с такива горива.
Няма как да се намалят акцизите за бензин и дизел, защото там се намираме като нива на долната граница в ЕС."
С промени в Кодекса за застраховане система "бонус-малус" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ бе приета от НС. Принципът представлява финансов стимул за изрядните водачи и съответно финансово наказание за онези, които причиняват пътни инциденти. Ще плащат ли наистина добрите шофьори по-малко и какъв ще е ефекта – темата в..
Добивите от пшеница и ечемик тази година са по-добри, но ниските цените на световните стокови борси вкарват нашите зърнопроизводители в загуба. Това обяви в интервю за Радио Пловдив Людмил Работов – председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Добивът от пшеница тази година е от 400-500 кг от декар. Цената е 330 лв. за..
Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции провежда информационна кампания по повод Световния ден за борба с хепатита – 28 юли. Тази година мотото, избрано от Световната здравна организация е „Да го разбием! Запознай се с фактите. Тествай се!“. Целта е повишаване на обществената информираност за рисковете от..
Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..
Помним протестите на строителния бранш отпреди няколко месеца срещу намерението на община Пловдив да вдигне с повече от 100% таксите за издаване на строително разрешение. Те спряха след като предприемачът Илиян филипов поиска и получи посредничеството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Компромисът, който да удовлетвори двете страни бе таксите да се..