Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще бъде грешка, ако вдигнем ветото над Северна Македония


За съжаление българо – македонската историческа комисия не успя да изпълни очакванията, поне на българското общество. 

Двустранният договор от 2017 г. създаваше едни положителни нагласи за решаване на сериозните, висящи въпроси между България и Македония в исторически план. Четирите години работа на комисията  обаче видимо не дават никакви основания за желания напредък.  Така коментира развоя на събитията историкът от БАН професор Даниел Вачков. 

В началото е имало реални надежди за постигане на компромис, но за съжаление, вероятон поради намесата на политически фактори, работата в комисията постепенно се усложни.  Пандемията от коронавирус също допълнително блокира съвместните срещи и развитие на диалога, преминал изцяло в онлайн среда, обясни проф. Вачков..

Ако македонската страна се освободи от политическия контекст, нещата може и да потръгнат, но засега това не се очертава. Опитът сочи, че ако един въпрос се остави и неглижира от разглеждане, той никога няма да се разреши от само себе си.

Преминаването към открита публичност на дебатите може да окаже благотворно развитие на процеса. Защото така обществата и в двете страни ще се запознаят открито с аргументите на отстояваните тези. Тогава би се видяло, че българската страна постоянно привежда конкретни исторически доказателства и свидетелства, докато от македонска  страна са непрестанни опитите да се размият данните от „изворите“. Ако дискусиите станат открити, ще се види, включително и от общественоста на Северна Македония, че нашата позиция се гради изцяло въз осново на автентичните исторически факти.

В момента, преди обявените български условия да бъдат изпълнени, би било сериозна грешка, ако българското правителство се поддаде на натиска и даде „зелена  светлина“ за македонските преговори за еврочленство. 

Ние нямаме никаква сигурност, че ще се постигнат положителни резултати в хода на вече започнал преговорен процес от македонска страна. Досегашният опит показва липсата на сериозни основания, че в последствие нещата може да потръгнат. Никаква гаранция, че ще възприемат залегналите в договора от 2017 г. идеи за обща история. Нито пък, че ще се промени сегашният нескрит език на омразата към България, който в момента присъства в македонските учебници по история.

За съжаление, все повече се налагат примерите с гръцкия подход – поставяме исканията си и чакаме, докато бъдат изпълнени. Този гръцки модел успя, след като на македонската страна и отне много години да осъзнае, че отстъпване от историческите условия няма. 

Ако се стигне дотам – толкова по-зле за нашите съседи!


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Лекоатлетката Пламена Миткова в "Добро утро, ден"

Тази седмица гост в „Добро утро, ден“ е лекоатлетката Пламена Миткова.  Когато е 7-годишна, започва да тренира художествена гимнастика, но след четири години пътят й рязко завива в друга посока. Преориентира се към леката атлетика. Започва да се състезава за    "Локомотив Пловдив" . Състезателка е по скок на дължина. Пламена..

обновено на 15.02.25 в 08:43

Българските вина не отстъпват на другите производители

Пия всякакви вина с хубаво качество, направени с майсторлък и с любов, каза председателят на енолозите в България  Станимир Стоянов . Той уточни, че при дегустация опитните дегустатори могат бързо да определи качествата на виното. "Като се опита едно вино, като му се види цветът и ароматът, може да се даде адекватен коментар", посочи енологът...

публикувано на 14.02.25 в 15:47

Разширява се пазарът на българското вино в чужбина

През 2024 година България значително е разширила пазарите на вино в чужбина, каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов. В Брестовица той участва в зарязването на лозята и празника Трифон Зарезан. Българско вино е изнесено не само в европейските страни, но и в САЩ и страни от Латинска Америка, които са традиционни производители. За този..

публикувано на 14.02.25 в 13:01
Емил Кабаиванов

Искат увеличение на заплатите на общинските служители

От сдружението на общините са поискали да бъдат предвидени средства за увеличение на заплатите на общинските служители. Това се е случило по време на срещата с министъра на финансите Теменужка Петкова. Увеличението, за което настояват е с между 20 и 25%, каза пред Радио Пловдив кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е..

публикувано на 14.02.25 в 11:39

1300 бежанци ще учат български език, 150 от тях в Пловдив

Започна безплатно езиково обучение по български език на над 150 бежанци, които живеят в Пловдив и са в трудоспособна възраст. За страната общата бройка, на обхванатите в проекта, ще достигне 1300 мигранти. Подобни курсове се провеждат в още 3 града в страната  - София, Бургас и Харманли.  Обученията по български език за бежанци в Пловдив..

публикувано на 14.02.25 в 10:34