Културата трябва да бъде обгрижвана непрекъснато

„Понятието "Атлас" зависи от кой ъгъл на науката се опитвате да го  формулирате. Когато става въпрос за хуманитаристи, те разбират по-различни неща от  математическите формулировки. Това, което обединява тяхното разбиране, е представата за възможността да се изгради една литературна география. Да се съположат културните, литературните факти с онова, което е картографиране, по отношение на даден ареал. Става въпрос за България и за българската култура, представена през различни знакови или по-периферни литературни явления, които правят канона, класиката на българската литература“. Това заяви проф. д-р Любка Липчева – ръководител на екипа, създал литературния атлас с название „Живописна България“.

Тя уточни, че екипът се е осмелил да посегне към  заглавието, дадено от Иван Вазов. „В началото, когато формирахме този международен екип, се натъкнахме на факта, че на всичките 9 езика, с които работим – френски, немски, английски, полски, словенски, гръцки, руски и т.н., преводът на метафората „живописна“ носи известна носталгичност и идиличност. Мнозина от колегите от десетте университета, с които работим, попитаха дали не може да намерим по-модерен вариант. Постепенно обаче се убедихме, че няма нищо по-модерно от това, което е избрал Вазов като „сводно“ понятие за писаните от него в продължение на  почти четири десетилетия от 1882 до 1921 година  пътеписи. „Живописна България“ е първият опит за цялостна литературна картография“.

Като аргумент за модерността на понятието, проф. Липчева, подчерта, че „живопис“ при Вазов е нещо много по-интересно и динамично от „красота“, защото обединява в себе си разбирането за пъстрота на гледните точки, пъстрота на ценностните системи, пъстрота на визиите за България, българското и българската култура. Именно върху това международният екип е искал да бъде поставен акцентът. Заглавието обединява множество гледни точки, идващи извън българския контекст към България и българската литература.

„Пътешествениците“ в литературните маршрути са екипи от 10 големи университетски центъра, работещи по проекта. ПУ „Паисий Хилендарски“, който е организатор на академичната програма „Живописна програма“ и който изнася тежестта по изграждането на огромната онлайн платформа, съдържаща всички маршрути в тяната цялост. А атласът, като книжно тяло, е своеобразният портал към онова, което читателите могат да открият  в интернет-формата на академичната програма. Останалите работещи по проекта университети, са  СУ „Климент Охридски“, Атинският, Варшавският, Люблянският, Виенският, Санкт Петербургският, Университетът във Венеция, Хайделбергският, откъдето е и вторият научен ръководител на проекта – проф. Благовест Златанов, Страсбургският университет.

По думите на проф. Липчева, при създаването на литературните маршрути ръководителите са имали пълната свобода да изберат състава и нивото на екипите си. В центъра са специалностите, свързани с българистиката. Екипите са имали и свободата да изберат през какъв тип маршрут и през какви литературни факти, почерци и текстове ще прокарат българската култура. А водещ принцип при създаването на маршрутите и било любопитството към темите.

„Когато оценим зрънцата в литературата, се оказва, че имаме изключително много. Сферата на културата по това се отличава от света на природното, че тук копането, поливането, обгрижването трябва да е активно и непрекъснато!“.

Чуйте повече от звуковия файл: